— Да сложим моята качулка.
— Ще ти познаят по татуировката.
— Няма да ме познаят сега.
— Кажи колко може да изкара един?
— Еми, много, не знам. Зависи колко оборотен. Това е като дилери на улицата, все едно да ме питаш колко може да се изкара един дилер на улицете.
— (?) на месец.
— По (?) хиляда лева десет, петнайсет, двайсет, не знам. Не, наистина не знам, не се правя на интересен. Зависи.. — Как се (?) с боя в затвора?
— С кой бой?
— Бой.
— Бият се редовно.
— Защо се бият?
— Ми, за всичко. За каквото си изберат. То и от скука малко се бият.
— Това е хубав повод.
— Да, съвсем сериозно между другото го казвам.
— Какво онава, което се нарича йерархия, което няма нищо общо с администрация. Това си казал на моя екип.
— Еми, йерархия значи, както ти каза няма нищо общо с администрацията, не мога да разбера.
— Какво е кофти?
— Не те разбирам.
— Кофти отговорникът за етажа, може би в Бургас само..
— Кмет. Еми кмета е човека който помага на администрацията да се вървши работа по добре примерно, ако ме разбираш. В смисъл като човек който е вътре в затвора и познава затворниците, може да помага на администрацията с разни работи.
— Той не е порта сам по себе си, а е помогач, в смисъл — официален.
— Има си и порти, всяко стадо има черна овца.
— Казал си на моя екип че си за смертното наказание.
— Абсолютно да.
— Защо така?
— Защото има помияри които трябва да бъдат убивани за някакви престъпления които извершват.
— Кои?
— Ми, примерно, има в затвора хората, които примерно изнасили дъщеря си и още по-тежки. Чак ме е гнус да го казвам, това са за мене са измет.
— Ти отмъщавал ли си на такива хора?
— Аз лично не. Ама им отмъщават. Те администриция ги крият за какво лежи, защото ако другите разберат, стават (?) — А не се разбират, така ли? Защото това е важно.
— Еми, да.
— Администрацията казва това не е.
— Ами, не, това е нормално по принцип според мене, защото щях да вкарваш в един отряд рецидевисти, убийци и всякакви видове паплач да вкарваш един който изнасилил примерно три дечица, едва ли ще го приемат много добре.
— В същност те го осъждат на смърт.
— Ми, меко казано.
— Но ти смяташ че такива хора пак си за смертна не да ги бием, а да ги убиваме.
— Ами, да. Направо да ги утрепват там в някаква газова камера или нещо.
— Сериозно ли си за това?
— Абсолютно, между другото.
— Казал си на моя екип, че за грабежи такива за кокошка примерно за малък грабеж три години.
— Не спомням си какво казах. За мене съда трябва да е както навремето сме чели по приказките. Не може един човек който примерно откраднал, не го оправдавам нали че е откраднал. Кражбата си е кражбата трябва да си плати. Но примерно един човек който е направил пет стотин грабежа... Има една опция в закона по 1 чл. 25 се прави кумулация. Примерно ти лежиш за първи път и си направил пет стотен грабежи и ти дават пет години общо наказание. В същия момент до тебе седи един човек който примерно откраднал за да нахраня децата си и той взима примерно пет години за една кражба. Разбираш ли? В смисъл съвсем дребно отишел е и примерно откраднал от магазина. Ок, нека да лежи, но не може примерно един човек, който пребил и дърпал чанти и правил мизерии.
— И то пет стотен грабежа.
— Еми, да не са пет стотен, че звучи смешно. Примерно аз съм срещнал хората които за по 20-25 грабежа и чак се хвалят «аз имам три години», «аз имам две». И там идва другото дето съм го казвал пак на твоя екип, че примерно той с...Това за мен не са престъпници нали, но примерно този човек с..за да се опита да избяга от закона да го наречеме. Идват полицаи, дознатели, хубави хора млади по 25 години, сигурно имат голям стаж и ти предлагат примерно сделка, както по филмите. Сега кажи примерно ето какво си..
— Да го натопиш този..
— Да, направо си го натопиш. Той нито знае примерно кой съм аз или някой.
— Аз тогава те връща веднага на Шатката, който е свидетел по делото Килърите и може би затова е получил и тази работа, защото е бил ..
— Трябва да питат хората които са го назначили на тая работа кой е. Аз доколкото знам неговия отряден ръководител е бил против.
— Да се пуска на работа.
— Еми, да.
— По принцип коя процедура назначаване на работа. Добро поведение само ли?
— В прав текст да ти кажа. Процедурата е ти си затворник. Ако си добър и с добро поведение и примерно някакви квалификации. Примерно имаш висше образование или някаква..примерно как се заварява и се търси заварчик. Те се събират примерно казва се разпределение в Централния затвор. Събират се всички отрядни, началници и примерно търсят заварчик. И един отряден ръководител казва «Аз имам примерно заварчик. Много е хубав. Гарантирам за него». Но това може да го кажеш примерно на шестия, седмия месец, на осмия, когато придобива някаква представа за този човек. Предвид това че отрядния ръководител е казал «Не, този човек не е за там»..Как е отишил? То това интересното как е избягал. Всеки може да избяга, а другия чужденец е следствен. Това го няма никъде в закона — как си следствен и отиваш да работиш.
— Ето, виж как, да. Това е абсурдно. Аз докато работих последните двайсет години, открих че в затвора много хора могат да починат, да умрат и се оказа че няма гробище в затвора. Това замислил ли си някогда?
— Ти си първи човек, който го казва. Нямам представа.
— Не си замислил за това?
— Да, съвсем сериозно, между другото.
— Ако някой почина в затвора какво се случва с него?
— Нямам представа.
— Връщат го на роднини?
— Не дай Боже, ако няма и роднини.
— Ако няма роднини какво го правят?
— Нали си имат някакви служебни там.
— Най-неприятното нещо в живота на топло, както го казват? Това което тебе те тормозеше много.
— Семейството ми.
— Семейството.
— Абсолютно.
— Имаш деца?
— Нямам.
— Нямаш.
— На колко си години в същност?
— Трийсет и пет.
— То трябваше вече така да имаш дете. Вие по-рано се женихте повече деца имате.
— Кой ние?
— Затворниците. Хората които живеят по-свободно.
— Чакай. Сложи ме под общ знаменател. Така се случило.
— Има ли СПИН?
— Има да, много, доколкото знам.
— Има ли хора, които играят момичета там?
— Има. Много са готини между другото. Да.
— Ужас.
— С прашки, с токчета. Не, забава е.
— Забавлявате се.
— Да.
— Може ли разберем картите на твоята? Какво е нула шест нула шест осемдесет и седма?
— Как е избрал точно тая дата? Рождения ден за един важен човек за мен преди.
— Преди важен. Значи тука записваш като Фейсбук.
— Да, мога да се татуирам Карбовски и твоя рожден ден.
— Не, не искам.
— И ще ми даваш пари.
— Да ти давам за реклама ли или какво?
— Аз съм като билборд.
— Magna res est vocis et silentii..тишина.
— Четеш ли? Велико е да знаешь когато говоришь, когато мълчиш.
— Да. Велико е да знаешь когато говоришь, когато мълчиш.
— Точно така.
— Ти знаеш ли?
— Не.
— Ако знаеш нямаше..
— Нямаше да съм там.
— Как е в момента наркоразпространението в София? Ще играеш ли пак на улицата?
— Аз никога не съм играл.
— Той никога не е играл и няма да играе. В същност аз какъв въпрос зададох, извинявай. Объркахме тука просто въпросите.
— Последен въпрос.
— Виж този човек според тебе може да изверши престъпление?
— Това е точно имитира затворници. Трябва да избираме затворник за игралния филм, ти си човека, няма какво (?)
— Ама за филм, а в действителността.
— Може би действителността е моделирала и те е напечатала по тоя начин тя се е отпечатала върху тебе.
— Да, може.
— Защо имаш диавола на рамото. Налагаше ли се?
— Не знам, да ти кажа честно.
— И отново арабски такива надписи. А на арабски какво пише?
— Тайна.
— Благодаря ти много за този разговор. Като на кино ли живееш?
— Сега ли?
— По принцип. Живота ти мина ли е така? Може ли да правят филм за тебе?
— Правят филм, да.
— Ама като на кино ли жевееш?
— Да, от части и си страдам за това нещо.
— Какво можеш да работиш?
— Аз имам висше образование.
— Вярно?
— Абсолютно.
— Какво?
— Индустриален менеджмент в технически университет.
— Това го завершват много момичета напоследък да ти кажа.
— Да.
— Да не се засегнеш.
— Не.
— Индустриален менеджент. Какво менеджирате индустриално в същност?
— Иех..не помня, завърших давно.
— Човече, пожелавам те да не се върнеш там.
— Благодаря ти най искрене.
— Това е хубаво пожелание, нали?
— Абсолютно.
— Нали имаш страх от това?
— Да, между другото.
— Значи те е поправил до някъде затвора?
— В интерес на истината, благодаря на такива хората, като Гайтанджиев, се случват неща които помагат на хората да разберат, че има светлина в тунела да го наречеме. Но такива хора като в цялата ни държава, като него са малко и самата система ги премахват. Той беше принуден да напусне затворническото общежитие и вече го няма там, така че..
— За сметка една далавера в системата.
— Ти го казваш.
— Аз казах повечето неща за които ти..Нали няма да се върнеш в затвора, спокойно. Ако си решил че няма да се върнеш в затвора, можеш да бъдеш малко по-отворен така на тема какво се случи.
— Направим още едно предаване.
— Благодаря ти много за това гостуване. Бъди здрав.
— Благодаря ти.
— Пожелавам ти успех в цивилния живот. Нали така се казва?
— Да, абсолютно. Не знам, не помня. Аз отдавна не съм бил цивилен.
— Благодаря ти много.
— Моля.