Налагам - переходный глагол несовершенного вида.
Значение
нала̀гаш, несв. и нало̀жа, св.
1. Что. Складывать одно сверху другого. Налагам туршия. Налагам баница.
2. Что. Ставить лечебное средство на рану. Наложи раната с билки.
3. Что Ставить модель на поверхность. Налагам кройките върху плата.
4. Что. Определять наказание. Налагам глоба.
5. Разг. Кого. Бить кого-то в наказание. Наложих го здравата.
налагам се/наложа се.
1. Принуждать кого-то принять решение.
2. Приобретать известность, добиваться успеха в определенной области. Той се наложи много бързо като добър актьор.
3. Побеждать в состязании. Гостите се наложиха убедително над домакините в последната футболна среща.
4. Только в третьем лицо. Нужно, необходимо. Налага се да замина веднага.
Личные глагольные формы
Изъявительное наклонение
Настоящее время
ед.ч. | мн.ч. | |
---|---|---|
1 лицо | на-ла-гам | на-ла-га-ме |
2 лицо | на-ла-гаш | на-ла-га-те |
3 лицо | на-ла-га | на-ла-гат |
Минало свършено време (аорист)
ед.ч. | мн.ч. | |
---|---|---|
1 лицо | на-ла-гах | на-ла-гах-ме |
2 лицо | на-ла-га | на-ла-гах-те |
3 лицо | на-ла-га | на-ла-га-ха |
Минало несвършено време (имперфект)
ед.ч. | мн.ч. | |
---|---|---|
1 лицо | на-ла-гах | на-ла-гах-ме |
2 лицо | на-ла-га-ше | на-ла-гах-те |
3 лицо | на-ла-га-ше | на-ла-га-ха |
Минало неопределено време (перфект)
ед.ч. | мн.ч. | |||
---|---|---|---|---|
м.р. | ж.р. | с.р. | ||
1 лицо | налагал съм | налагала съм | налагало съм | налагали сме |
2 лицо | налагал си | налагала си | налагало си | налагали сте |
3 лицо | налагал е | налагала е | налагало е | налагали са |
Минало предварително време (плусквамперфект)
ед.ч. | мн.ч. | |||
---|---|---|---|---|
м.р. | ж.р. | с.р. | ||
1 лицо | бях налагал | бях налагала | бях налагало | бяхме налагали |
2 лицо | беше налагал | беше налагала | беше налагало | бяхте налагали |
3 лицо | беше налагал | беше налагала | беше налагало | бяха налагали |
Бъдеще време
ед.ч. | мн.ч. | |
---|---|---|
1 лицо | ще налагам | ще налагаме |
2 лицо | ще налагаш | ще налагате |
3 лицо | ще налага | ще налагат |
Бъдеще предварително време
ед.ч. | мн.ч. | |||
---|---|---|---|---|
м.р. | ж.р. | с.р. | ||
1 лицо | ще съм налагал | ще съм налагала | ще съм налагало | ще сме налагали |
2 лицо | ще си налагал | ще си налагала | ще си налагало | ще сте налагали |
3 лицо | ще е налагал | ще е налагала | ще е налагало | ще са налагали |
Бъдеще време в миналото
ед.ч. | мн.ч. | |
---|---|---|
1 лицо | щях да налагам | щяхме да налагаме |
2 лицо | щеше да налагаш | щяхте да налагате |
3 лицо | щеше да налага | щяха да налагат |
Бъдеще предварително време в миналото
ед.ч. | мн.ч. | |||
---|---|---|---|---|
м.р. | ж.р. | с.р. | ||
1 лицо | щях да съм налагал | щях да съм налагала | щях да съм налагало | щяхме да сме налагали |
2 лицо | щеше да си налагал | щеше да си налагала | щеше да си налагало | щяхте да сте налагали |
3 лицо | щеше да е налагал | щеше да е налагала | щеше да е налагало | щяха да са налагали |
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
ед.ч. | мн.ч. | |||
---|---|---|---|---|
м.р. | ж.р. | с.р. | ||
1 лицо | налагал съм | налагала съм | налагало съм | налагали сме |
2 лицо | налагал си | налагала си | налагало си | налагали сте |
3 лицо |
на-ла-гал налагал е |
на-ла-га-ла налагала е |
на-ла-га-ло налагало е |
на-ла-га-ли налагали са |
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
ед.ч. | мн.ч. | |||
---|---|---|---|---|
м.р. | ж.р. | с.р. | ||
1 лицо | налагал съм | налагала съм | налагало съм | налагали сме |
2 лицо | налагал си | налагала си | налагало си | налагали сте |
3 лицо |
на-ла-гал налагал е |
на-ла-га-ла налагала е |
на-ла-га-ло налагало е |
на-ла-га-ли налагали са |
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
ед.ч. | мн.ч. | |||
---|---|---|---|---|
м.р. | ж.р. | с.р. | ||
1 лицо | бил съм налагал | била съм налагала | било съм налагало | били сме налагали |
2 лицо | бил си налагал | била си налагала | било си налагало | били сте налагали |
3 лицо |
бил налагал бил е налагал |
била налагала била е налагала |
било налагало било е налагало |
били налагали били са налагали |
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
ед.ч. | мн.ч. | |||
---|---|---|---|---|
м.р. | ж.р. | с.р. | ||
1 лицо | щял съм да налагам | щяла съм да налагам | щяло съм да налагам | щели сме да налагаме |
2 лицо | щял си да налагаш | щяла си да налагаш | щяло си да налагаш | щели сте да налагате |
3 лицо |
щял да налага щял е да налага |
щяла да налага щяла е да налага |
щяло да налага щяло е да налага |
щели да налагат щели са да налагат |
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
ед.ч. | мн.ч. | |||
---|---|---|---|---|
м.р. | ж.р. | с.р. | ||
1 лицо | щял съм да съм налагал | щяла съм да съм налагала | щяло съм да съм налагало | щели сме да сме налагали |
2 лицо | щял си да си налагал | щяла си да си налагала | щяло си да си налагало | щели сте да сте налагали |
3 лицо |
щял да е налагал щял е да е налагал |
щяла да е налагала щяла е да е налагала |
щяло да е налагало щяло е да е налагало |
щели да са налагали щели са да са налагали |
Условно наклонение
ед.ч. | мн.ч. | |||
---|---|---|---|---|
м.р. | ж.р. | с.р. | ||
1 лицо | бих налагал | бих налагала | бих налагало | бихме налагали |
2 лицо | би налагал | би налагала | би налагало | бихте налагали |
3 лицо | би налагал | би налагала | би налагало | биха налагали |
Повелително наклонение
ед.ч. | мн.ч. |
---|---|
на-ла-гай | на-ла-гай-те |
Причастия (отглаголни прилагателни)
Минало страдателно причастие
ед.ч. | м.р. | на-ла-ган | |
---|---|---|---|
непълен член | на-ла-га-ния | ||
пълен член | на-ла-га-ни-ят | ||
ж.р. | на-ла-га-на | ||
членувано | на-ла-га-на-та | ||
с.р. | на-ла-га-но | ||
членувано | на-ла-га-но-то | ||
мн.ч. | на-ла-га-ни | ||
членувано | на-ла-га-ни-те |
Минало свършено деятелно причастие
ед.ч. | м.р. | на-ла-гал | |
---|---|---|---|
непълен член | на-ла-га-лия | ||
пълен член | на-ла-га-ли-ят | ||
ж.р. | на-ла-га-ла | ||
членувано | на-ла-га-ла-та | ||
с.р. | на-ла-га-ло | ||
членувано | на-ла-га-ло-то | ||
мн.ч. | на-ла-га-ли | ||
членувано | на-ла-га-ли-те |
Минало несвършено деятелно причастие
ед.ч. | м.р. | на-ла-гал |
---|---|---|
ж.р. | на-ла-га-ла | |
с.р. | на-ла-га-ло | |
мн.ч. | на-ла-га-ли |
Сегашно деятелно причастие
ед.ч. | м.р. | на-ла-гащ | |
---|---|---|---|
непълен член | на-ла-га-щия | ||
пълен член | на-ла-га-щи-ят | ||
ж.р. | на-ла-га-ща | ||
членувано | на-ла-га-ща-та | ||
с.р. | на-ла-га-що | ||
членувано | на-ла-га-що-то | ||
мн.ч. | на-ла-га-щи | ||
членувано | на-ла-га-щи-те |
Деепричастие (отглаголно наречие)
на-ла-гай-ки