Изучение иностранных языков:
славянских, тюркских, мертвых и других
Меню
Языки
Последние статьи

видео

Пазар на терористи: 2 част

Войната за Джобар е войната на тунелите. Среженията се водят под земята в жилищните квартали. Тук печели не по-силния, а по-бързия. Този чийто тунел изпревари противниковия и порази вражеската цел. Палестинският лагер Ярмук в Дамаск е превърнат в лагер на смъртта. Петнайсет хиляди палестински бежанци остават в плен на терористите от Ал Нусра повече от година.

Текст к видео

 

Рынок террористов 1 часть (рус.)   Рынок террористов 2 часть (рус.)   Рынок террористов 3 часть (рус.)

Пазар на терористи 1 част (бг.)   Пазар на терористи 2 част (бг.)   Пазар на терористи 3 част (бг.)

Войната за Джобар е войната на тунелите. Среженията се водят под земята в жилищните квартали. Тук печели не по-силния, а по-бързия. Този чийто тунел изпревари противниковия и порази вражеската цел.


— Те копаят от една страна, ние от друга, възможно е нашият тунел да е под техния или техният – под нас. Всеки от нас се опитва да стигне до сградата на другия и да я взриви.
— Докато обезопасявахме тази сграда, открихме мрежа от тунели, използвани от въоръжените групи, за да проникнат в Дамаск. Когато влязохме в тунелите, въоръжените групи сложиха тези експлозиви, за да попречат на армията да върви напред.

Палестинският лагер Ярмук в Дамаск е превърнат в лагер на смъртта.


— Петнайсет хиляди палестински бежанци остават в плен на терористите от Ал Нусра повече от година. Ако не умрат от куршуми, те умират от болести или глад, тъй като голяма част от хуманитарни помощи и лекарствата не достигат до тях, а попадат в ръцете на въоружените групи.
— Защо плачеш?
— Съпругът ми почина.
— Вътре в лагера живеем в мизерия, ситуацията е много тежка, но напоследък започнаха да влизат помощи и положението малко се подобри, но трагедията продължава.
— Известно време ядохме само трева. Нямахме никаква храна, само чорба от подправки.
— Три месеца живяхме на вода и подправки и трева. Храним се с фураж. Ядем храната, която преди давахме на животните. Ядем фураж, станахме като животни.
— Молим ви да ни помогнете! Много пострадахме.

— Какво носиш?
— Хляб.
— Къде е баща ти?
— Вътре.
— Защо не дойде?
— Няма карта. Майка ми излезе вън от лагера и не може да се върне.
— Нямаш ли братя?
— Нито един.

— Какво носиш?
— Халва, мармалад и фурми.
— Какво ядохте преди да получите помощи?
— Майка ни вареше вода с подправки.
— Какво носиш в ръката си?
— Една фурма. Сега ми я дадоха.
— Защо не я ядеш?
— Защото я пазя за малката ми сестра. Тя е на 4 г.
— Защо ти не я ядеш, а я пазиш за сестра си?
— Пазя я, нищо не ям без нея.

Тази фурма която Мариам криеше в шепата си е единствената храна, която ще успее да опази от терористите и да занесе на по-малката си сестра.


— Нямахме нищо, отивахме на полето и късахме плевели, варихме ги и приготвяхме супа от вода и плевели. Така изкарахме.
— Има ли загинали от глад?
— Да, разбира се.
— Много ли са?
— Да. Около 50 смъртни случая.

— Брат ми и сестра ми останаха в Ярмук, не можаха да излязат заради въоръжените групи. Лагерът беше блокиран и започна пълна обсада. Нямаше вода и храна, настъпи голяма трагедия. Брат ми остана в Ярмук, получи дехидратация и почина от липсата на храна и вода. Много хора като брат ми умряха от глад.

Освен като жив щит терористите отвличат цивилни за да поставят условията си. Сто и пет жени и деца от провинцията на Латакия са държани като заложници от Ан Нусра повече от година.


— Ние сме задържани при муджахидините, плениха ни, когато атакуваха селата край Латакия и не искат да ни пуснат, докато не бъдат освободени техните муджахидини, задържани при сирийския режим. Ние сме 105 души.
— Имаме едно искане – имаме муджахидини, които са задържани в Латакия и на други места, ще освободим тези жени и деца, когато и нашите муджахидини бъдат пуснати.

— Последният ми разговор с дъщеря ми продължи около минута. Тя плачеше. Каза ми: «Тате, не идвай!». Това е тя. Това е Люджайн, която убиха. Това са двете ми отвлечени момичета. За съжаление труповете, които извадихме от масови гроб, бяха обезобразени и повечето – с отрязани глави, намушкани многократно с нож, с отрязани пръсти и крака. В един от гробовете имаше 33 трупа, в друг – 13.

— Взеха жени и деца, аз съм една от задържаните и останахме в техния затвор 7 месеца. Държаха ни под земята, а те бяха – горе. Мъжът ми го убиха, имам две деца - момче и момиче, взеха ги, не знам дали са живи или мъртви.
— Един снайперист го уцели. Аз го прегърнах в скута си, не го пожелавам на никого – дори на врага си, прегърнах сина си, а кръвта му течеше, дойдоха и започнаха да го ритат, аз им се молих: «Не го ритайте, застреляйте мен, но него оставете». Казаха: «Тебе няма да те убием». Синът ми ме гледаше, докато го ритаха. Аз го покрих с одеало. Той беше мъртъв, един от тях продължи да го бие, аз му се развиках: «Стига вече, той умря!». Не оставиха жив нито един мъж в селото. Убиха всички. Взеха жените и децата, майка с бебе на 1г., имаше друго дете на 2 г. Бяхме почти голи, само по нощници. Дойдоха да ни приемат от Фронта Ал Нусра.

— Видях знамето на Фронта Ал Нусра на планината горе. Събудих моето семейство. В това време въоръжените мъже стигнаха близо до нас. Искахме да избягаме към долината, но не успяхме. Качихме се в колата и въоръжен с картечница откри огън по нас. Съпругата на братовчед ми и дъщеря й загинаха, баща ми беше ранен в крака. Дойде чичо ми и ни отведе в долината. Майка ми, брат ми и сестра ми не успяха да избягат.
— Къде са майка ти и роднините ти?
— Отвлечени от въоръжените мъже, майка ми сестра ми и брат ми. 120 души са отвлечени.

Ключова за развой на войната в Сирия е битката за Касаб. Един от стратегическите гранични пунктове с Турция под контрола на ислямистите.


— Няма да оставим оръжието, докато не наложим Шериата в цяла Сирия. Всеки, който иска демокрация и светска държава и конституция, ние ще посрещнем с тези автомати.

Сражението започва с молитва. Битката е за стратегическия хълм четирейсът и пета височина , който открива фронта към Касаб.


— Не можем да се изправим, защото целият район е покрит от снайпристи.

От другата страна на хълма са три ислямистки организации от общо командване.

Създадохме единен команден щаб под ръководството на Ансар Ал Шам (Привържениците на Сирия), Фронта Ал Нусра и Шам Ал Ислям (Ислямът на Сирия).


— Нашият ръководител е пророкът Мохамед завинаги!
— Тази битка се ръководи от командирите, които участват във всички битки: командира на Ахрар Ал Шам, командирите на Фронта Ал Нусра, на Шам Ал Ислям, тук е и техният ръководител Абу Ахмед-Мароканеца.

Абу Ахмед-Мароканеца е ръководителят на Шам Ал Ислям – организация, която се определя като клон на Ал-Кайда в Мароко. В момента мароканския отряд воюва в Сирия. Истинското име на Абу Ахмед – Ибрахим Бен Шакрун, бивш затворник в Гуантаномо. Той е сред загиналите в сраженията тук. Битката за Касаб единият ислямистки фронт за първи път използва американската противотанкова ракета «Тау».

«Тау» е американска ракета от най-модерните анти-танкови ракети и от момента са при терористите. При терористите пристигнаха шестстотин ракети «Тау» и продолжават да пристигат.

В официален коментар пред медиите говорителят за национална сигурност Бернадет Михан подтверждава, че Соединените Щати осигурява подкрепа на умерената опозиция в Сирия, но отказва да даде подробности за вида и доставките на воена помощ.

Битката в Касаб беше започната от три организации: основната организация Фронт Ал Нусра, втората организация Шам Ал Ислям, третата организация Ансар Ил Ислям. То ест три ислямистки оранизации, които са про-Ал-Кайда организации. Които нямат нищо общо с тази структура, която се казва Свободната армия и която само се исползва като маска на тези терористи.

Екипът ни се срещна с представители на ръководство на Свободната армия, която воюва в Касаб. Те подтвердиха че са получили пратка с американските ракети и са били обучени как да ги използват в американска база в Катар. Махмуд Мустафа Махмуд от Сирийската Свободна армия подтвърди и за сътрудничеството с Ан Нусра, която ръководи битката в Касаб.

Фронтът Ал Нусра – те са ни като семейство, като братя. Наши офицери поддържат връзка с Фронта Ал Нусра. Ние с тях сме като един отряд.


— Кои ви изпрати ракети там?
— Със сигурност тези ракети са от САЩ, но идват късно и са в ограничено количество и не отговарят на бързия развой на военните действия. Не можем да кажем конкретно ка се изпращат, но има щаб на службите, в който участват 15 държави и който се намира в Турция и в Йордания. Оръжието достига до нас през този щаб, как – нас не ни интересува, за нас е важно оръжието да пристигне. Обучението е в Катар.

Според заместник командира на Сирийската Свободна Армия две три от доставеното оружие е изпращано до Фронта Ал Нусра по силата на заповед на доскорошния ръководител на Свободната Армия Салем Идрис заповедта пише още: «Моля да ни изпратете документи относно доставките на всички боеприпаси за да можем да проведем съответните разписки на турските и френските ни партнери».


— Със сигурност ние подтвърждаваме автентичността на този документ. Предупредихме специално американците и като цяло европейците, че оръжията, които минават през Генералния щаб на Свободната армия, отиват до организации, определяни от Запада като терористични организации. Как се извършва тази двойна игра – от една страна тези организации са обвинени, че са терористични, от друга – биват снабдявани с оръжие чрез Генералния щаб. Това беше учудващо и смущаващо за нас, но до тоз момент нямаме обяснение. Повечето отряди на Свободната армия не получиха достатъчно оръжие или получиха много малко от него. Тези, които получиха оръжие, трябваше да бъдат с определена идеология. Под определена идеология имам предвид радикална исямистка идеология.