Изучение иностранных языков:
славянских, тюркских, мертвых и других
Меню
Языки
Последние статьи

видео

Комбина по Нова ТВ

Срещнахме се със Азис. Сигурно много хора ще се чудят защо? На Трети март между другото го записахме. Защо Азис на Трети март и както ти каза наистина има и турски, и гръцки, и еврейски, и цигански корени и въобще всичко което носи вътре тоя човек, същото време обаче може и повече българин от много от нас.

Текст к видео

— В следващите минути ще ви срещнем с един българин, който има еврейски, гръцки и турски корени. Освен това може да бъде и жена и мъж, и майка и баща.
— Що е то?
— Кой е той? Галя се срещна с него.
— Срещнахме се със Азис. Сигурно много хора ще се чудят защо? На Трети март между другото го записахме. Защо Азис на Трети март и както ти каза наистина има и турски, и гръцки, и еврейски, и цигански корени и въобще всичко което носи вътре (?) тоя човек, същото време обаче може и повече българин от много от нас и обожава да бъде такъв с всяка клетка на тялото си. И това свети по начина по който пее български народни песни. Ще го видим след малко. Невероятен човек със страхотно богата душевност, с емоционалност. Човек който аз много харесвам, въпреки че не обичам поп-фолка. Аз ти казвам че трябва да се видиш с него.
— И ще послушам.
— Просто трябва да се видиш с него, наистина уникален човек. Видяхме се с него по време на репетиция с бенда му. Нов бенд, който той нарича «Азис бенд» с него ще пеят в чужбина. Супер сладки момчета, всичките. Говорихме си за Трети март, говорихме си и за дъщеря му, говорихме си за новото му парче, което между другото има трийсет милиона гледания в Ютюб само за три месеци и в Турция пълен хит. Говорихме си и за още нещо много интересно, за гадателските му способности, за които аз не знаех. Тое знае на каква възраст ще почине.
— И на колко ще умре?
— Ще видиш.
— Добре, да видим.
— Аз съм горд, че съм роден в България. Не мога да ти кажа моите корени какви са защото те са исключително смесени. В рода си имам еврейско, имам гръцко, турско и циганско. Докато изпълнявам българска народна музика, почти мога да се разплача за това, че съм българин от щастие. Толкова ми е хубаво. Защото на пръсти се броят хората които могат да пеят тази песен. Тази музика да изпълняват. Ако ти си изпълнител от България и не владееш каквато и да е била форма български фолклор, ти нямаш място на сцената в България. Ти си излишен. Трети март, 138 години Освобождаване от Османско иго, подписване на Санстефанския договор между братята руснаци и османлиите. Трябва да бъдем щастиливи и горди с историята си, с миналото си, че все пак сме съществуваме след толкова много борба.
— Имаше един спор османско робство или османско съжителство.
— Чесно да ти кажа..
— Докосна ли ти този спор?
— Да, бях просто наблюдател. Нямам идея какво, историята се мени всеки ден. Когато сме били малки са ни разказвали едно, сега разказват на децата ни друго. Ако проследим историята на България, ако се вслушаме в песните, които са изпяти, ако се вгледаме в картините, които са направени от велики български художници по онова време ще разберем и че нещата са били сериозни.
— Ако ме питаш дали се чувствам турчин или българин, аз ще ти кажа едно, Господи, ако аз не бях българин, аз нямаше да мога да пея така народни песни. Намираме се в репитиционата ни. Тука с моят бенд – «Азис бенд», крестих го така в бързината. Дори не попитах момчета дали са съгласни. Просто трябваше да сложа някакво име. Събираме се и свирим. Правим своя репертуар, изчистваме го, за да можем да представяме моето творчество по света с лайв бенд. Аз успях на едно место да събера буквално най-добрите музиканти в държавата, най-трудното, което беше да ги събереш на едно място, да ги накараш да дойдат на време. Не, те са уникални.
— С някои се познаваме от деца, от такива.
Азис е явление. Азис е (?) начин на живот.
— Вярно ли е, че няма пари на света, които могат да го накарат да пее, ако той самия не желае?
— Оо, това е правило номер едно. Азис не харесва някакво място и не може да бъде изтъргувано по някакъв начин.
— С него всичко е (?), винаги е забавно и по време на записи и по време, когато трябва да обсуждаме някакви си проекти и така нататък, всичко е кул.
— Аз съм най-щастливия певец в държавата. Аз имам най-силните музиканти, най-хубавата публика е моята публика.
— Трудно ли сеработиш с Азис или не? Или може би не трябва да е тука за да кажете истината.
— Аа, ще ям, така че не ме гонете.
— А що няма жени музиканти?
— Защото където съм аз няма нужда от жени, Галя. Жени, да развалят дисциплината.
— Галя?
— Да.
— В старите музикантски поверия има едно много важно, ако има една певица тя ще се развали задължително оркестра.
— Така ли?
— Да.
— В момента «Хабиби» е най-големия хит за три месеца, трийсет милиона гледания в Ютюб. Как си обясняваш този огромен успех?
— Мисля, че направих песен която липсваше от много много години на музикалната сцена. Тази песен носи носталгия и нещо различно. Нещо което се пеяло преди много много години. Има едно старомодно звучене. Като че ли старата школа има нужда да бъде показана отново и начина ми на пеене отново е леко старомоден и затова е толкова романтичен. И затова «Хабиби» се преверна в това което е.
— Свързваш ли текста със себе си?
— Да, аз съм писал текста, аз съм писал музиката. Има много отхвърляни хора, които се чустват като кучета, особенно в любовта.
— В какъв период беше когато написах тази песен в живота си?
— В най-щастливия период. Аз наистина от едно известно време насам, от пет или шест години, пет години може би, съм най-спокойният, щастлив и обичан човек. Не съм имал дори един ден в който да си ядосам или да бъда нещастен любовно, това ме питаш. Отказвам да говоря конкретно за любовта си защото хората, като се измориха. Хората искат музиката ми, а не чаршафите ми.
— Най-накрая може би българин е осъзна, че тази свърх модерна чалга, която е напоследък, тя вече не е чалга. Това вече не е поп-фолк. И това вече не носи такава радост. Виж това е много лесно. Так, так, так. Бръкни на човека в сърцето. Бръкни му, извади му го и му го върни обратно с финес, с нещо българско, нещо балканско. Не е нужно.. Какво правиш? Къде отиваш?
— Коя публика ти възприема най-добре турската, българската или?
— Турция първото приоткрива нещо с което българската публика е свикнала. С тази разлика че турция не знае за онзи ми период – по-феменизираният. Те имат уважение към артистите, които са различни да кажем. Българин е свикнал с моята различност. Те ме припознават в своя приятел, те ме тупат по рамото по време на участията. Доколкото в Турция благоговеят.
— Значи не те познават там с токчета и голяма рокля?
— Знаят, виждали са, разглеждали са, но като че ли не могат да повярват че всъщност този образ, този маврски образ може да бъде и на високи двайсети сантиметрови токчета.
— Защо остави този имидж?
— Много е труден за поддержване, много време отнема д се направиш на жена. Много време отнема. Просто аз искам добре с нервите и не мога да търпя вече подобни неща по себе си, дрехи..Не мога, не мога.
— Може ли да се каже че си пораснал последните години? Захвърли токчета, захвърли перуката.
— Мисля, че точната дума, която ти избягваш, че остарях.
— Точно това исках да кажа.
— Да, остарях. Остарявам и акъл не ми идва. Но честно да ти кажа мисля че образът ми на жена, който вече не ползвам, не се дължи. В смисъл изоставянето му не се дължи на годините. Просто си изморих. Аз продолжавам да се харесвам на високи обувки, аз продолжавам изглежда също толка добре на високи обувки колкото и преди две години, три, пет. Просто е въпрос на време отнова да посегна към гардероба с нали аксесуарите, за да се превърна отново в Азия. Женския ми образ аз зная че ужасно много искат хората. Каквото и да говорят, каквото и да пишат, каквото и да говорят. Аз знам че образа на Азия буди такива страсти, такива коментарии, такъв интерес. Не мога да забравя когато се правих на Азия в женския ми еквивалент какво се случваше по клубовете. Всеки идваше за да снима с телефона си, зада има на други ден какво да разказва. За да има за какво да говори.
— Смяташ ли че изчерпа това, което имаш като възможности тук?
— Започнах да се повтарям много е тъжно за един артист, за една звезда да пееш песен преди двайсет години и да казваш – О, публиката тя я знае наизуст. Ами, да, защото тя не знае нищо друго твое ново, защото не си направил нищо. Направи сега с днешна дата. Искам от вчера хит.
— Какво ще искаш да ти се случи? Една от мечтите ти беше да се появиш по CNN, появи се по CNN Turk.
— Да, бях в CNN вече. Скоро се замислих, преди седмица че ми се ходи на Оскарите. И ми се иска да връча наградата. Например, на Том Хърди.
— А Леонардо ДиКаприо?
— Не, искам да прегърна Том Хърди.
— Той ли ти е..Той ли е твоя човек?
— Да, днеска да. Тази седмица е Том Хърди.
— Имаш ли от тая пресловута циганска, гадателска жилка, коята ти дава възможност да предвиждаш различни неща?
— Да. Имам. Аз съм профайлър. За мен е нужно само да ти погледна може би няколко секунди за да преценя някои от най-характерните ти черти. От малък съм знаел, какво ме чака, когато порасна. Знам доколко години ще живея.
— До колко?
— Всъщност, знам че ще живея до 69 години.
— Сериозно ли?
— Да. И ще имам страшно много деца.
— Още?
— Може да не са мои, може да са усиновени, могат да бъдат взети за отглеждане, но аз ще имам един огромен зелен двор с бяла къща, и двор ще бъде пълен с деца и кучета. Ще нося бял халат огромен, като един Дядо Мраз, Дядо Коледа и около мен ще пълно с деца.
— Може и внуци да имаш?
— Да де, но аз говоря за над двайсет деца, то няма как..
— Имаш амбициозни планове обаче.
— Мечтата ми да мога да се грижа за много кучета, котки и много деца.
— Искаш ли да имаш още своя деца?
— Не, не искам да имам своя деца още, защото отговорноста е огромна сега на този етап. Не мога да се грижа за още деца.
— Какво казваш на дъщеря ти за образа на Азис?
— Тя обожава този образ, защото тя прави пратки към куклите си: дългата коса, големите мигли, сините очи. Харесва ме. Момичетата обичат такива неща. Не знам дали обичат такива бащи, но тя обича баща си. Тя ме обича всякакъв. Тя приема всичко за актьорска игра, което де-факто всъщност е така. Това е образ който аз изигравам тази вечер, хвърлям косата и на другия ден съм си отново същия (?). Тя е израснала с мен и с моите превъплощения. Тя не й дойде като гром от ясно небе. Някой й каже: «Ти знаеш че баща ти носи токчета?». И тя ще каже: «Да, знам».
— То не е тайна?
— То не е тайна. Не може да я уплашиш, не може да я стреснеш.
— Каква ще стане според тебе?
— Мисля че ще се занимава с медицина.
— Медицина?
— Медицина, да. Тя обожава обожава кучетата и нищо чудно да стане ветеринар. Обожава кучета, тя спи с две кучета. Но това означава, че е добър човек. Зная хората които обичат животни са добри хора.
— Има ли гласови данни?
— Не.
— Никакви?
— Не. За сега нямаме никакви.
— Затова си решил, че ще е ветеринарен лекар.
— Не, ти ме попита какво виждам за бъдъщето и аз виждам, че тя ще занимава с медицина. Ще носи бяла престилка.
— Аз съм артист, който може всичко, мога и да сервирам, мога да пържа риба, каквото съм работил, мога да пускам игралния апарати, нали, мога и да пея пред хиляди, десетки, стотици милиони гледания, мога всичко. Не ме е страх от нищо. Мога да бъда момче, мога да бъда момиче, мога да бъда баща, мога да бъда майка.
— Какво не можеш да бъдеш?
— Посредствен не мога да бъда. И не мога да бъда артист който лежи на стария лаври, не понася. Ти трябва да работиш с днешна дата. Ти трябва да можеш да грабнеш от малките деца до старите хора да те слушат и да знаят песните ти наизуст. Трябва когато ти си отвориш устата, те да ти са завършили изречение, песента. Това е успех.