Изучение иностранных языков:
славянских, тюркских, мертвых и других
Меню
Языки
Последние статьи

видео

Приказка от 1001 нощ

Дали сте гледали филма «Не без дъщеря ми». Имаше такъв американски филм. В него се разказваше за една жена омъжена в ислямска страна, която избяга оттам с дъщеря си. Нашата история днес  е същата само че героинята е българка, дъщерята е син, а бащата, разбира се, е арабин. И историята е същата и страната е арабска. Дете от арабин. Това проклятие за майките чужденки нещо като приказка за хиляда и една нощ, но на обратно.

Текст к видео

Дали сте гледали филма «Не без дъщеря ми». Имаше такъв американски филм. В него се разказваше за една жена омъжена в ислямска страна, която избяга оттам с дъщеря си. Нашата история днес е същата само че героинята е българка, дъщерята е син, а бащата, разбира се, е арабин. И историята е същата и страната е арабска. Дете от арабин. Това проклятие за майките чужденки нещо като приказка за хиляда и една нощ, но на обратно.

— Как се казва детето?
— Салем Хасан Cахмун.
— Салем?
— Салем.
— Да.
— На колко е години сега?
— В момента е на седем години. И три месеца.
— Обичаш ли го?
— Много.
— Ще се откажеш ли от него?
— Дори да не съм с детето си в момента. Никога.
— Как започна тая история? Преди десет години?
— Историята за раздяла с детето ми или..?
— Как започна любовта с този мъж, който..от който имаш дете и който не виждаш.
— Както всяка една нормална любовна история, която води до брак.
— Така ли?
— Съвсем нормално. Заминах за Кувейт през две и втора година.
— Какво работиш там?
— Работих като стюардеса. Поработих известно време, след това се запознахме с него.
— Как се казва той?
— Той се казва Хасан.
— Как се запознахте с него? Какво впечатление направи?
— Чрез общи познати. Много хубаво впечатление ми направи.
— Как? Спомни си първата среща. И коя година беше?
— Две и втора все още.
— Две и втора.
— Защото на осемнайсет февруари две и трета вече съм..сключихме брак. Много хубаво впечатление на фона на арабите, които бяха този момент там, които познавахме.
— В Кувейт?
— С които работихме. Да. Той просто беше канадец. Той така се представеше с много добър английски, много добре образован.
— Първото впечатление? Видиш хубав мъж. Той какво направи? Първото впечатление.
— Първото впечатление, че е по-различен от това, което е там в момент. Нетепичния арабин. Но искам да ти кажа че аз тогава съм била и на двайсет и три години, много по-малка. Това са десет години време. Просто си мислила по друг начин. На акъл с който съм в момента..с позицията на времето като погледна не би харесала такъв мъж.
— Той беше хубавец, нали? Хубавец беше?
— Все още хубавец, да.
— И како направи той, че те впечатли толкова много че ти трепна сърцето.
— Не е нещо. Може би това че много скоро ми предложи брак.
— Кога? Преди секса? След секса?
— Може би две седмици откакто се познавахме ми предложи брак.
— Значи бяхте правили секса или не бяхте?
— Не, не бяхме.
— Не бяхте правили секс и той ти предложи брак. Това винаги събаря жените.
— Проблемите започнаха, когато решихме вече да живеем заедно. По това време ни евакуираха от Кувейт, защото започна войната в Ирак. Спряха полетите и от нашето посолство ни извика, връчеха ни противогази и тези които искаха напуснаха Кувейт. Аз по негова молба останах и точно тогава сключихме брак и тъй като нямаше къде да живеем, трябваше да живеем с родителите му.
— Къде?
— В къщата на родителите му.
— Кой град?
— Кувейт е град-държава. Квартал. В бедуински квартал.
— В бедуински квартал.
— Да, возможно най-бедуински квартал в Кувейт.
— Означава че вие живееха в палатка или в къщи?
— В голяма къща.
— Хубава къща.
— Нормална къща. Нормална къща.
— По-богата от нашите или по-бедна от нашите?
— По-голяма в сравнение с нашите стандарти за разбиране на големина на къщи. Голяма къща, не богата, въпреки че неговото семейство е заможно. Но той не работеше в този момент. Изцяло како канадски поддан, който е прибивал в Кувейт той също беше на спонсорска виза, неговия спонсор беше майка му. В момента в който се омъжих за него от спонсор моя работодател кувейтската авиакомпания той ми стана спонсор. Човека който ме, те казват спонсор.
— Те казват жена.
— Моля?
— Който те взима за жена?
— Който ме взима за жена, той ми е спонсор, да. Защото аз съм чужденка в тази страна.
— И заживеехте заедно?
— И заживяхме заедно.
— Ти пред това ли забременя или след това?
— О, не. Година и половина по-късно съм забременяла. Но със сключването на брака, той ме помоли да напусна авиакомпанията.
— Защо?
— Защото момиче което работи, подобна работа, на тях не се гледат добре в тази част на света.
— След като се оженихте имаше ли първа брачна нощ?
— Не, просто влезнахме в тяхната с куфари, като се изнесохме от общежитието. Влезнахме в тях, в стаята в която той е израснал, в къща в коята той е израснал. Просто беше сложено на малко по-голямо легло и това беше моето ежедневие. Моят брачен живот започна оттам. Присутствието на майка му много му влияеше негативно. Защото с влизането на вратата, когато тя всъщност когато тя разбра че аз идвам. Тя застана на вратата и каза щом тя влиза, аз излизам. И така и направи. Тя излезна. Той след това трябваше да ходи да я гони, а ти ме питаш за първа брачна нощ. Не. В главата му бяха други неща. Трябваше да я гони, да я връща, да я моли да стои тук, еми, там вкъщата.
— Значи те са били категорично против тебе? Ти това не го ли усети още веднага преди да се ожених?
— Е, бе, как усетих? Исках да се прибера.
— Да се прибереш в България.
— Да. Но той ме моли, плакал е. Как да устоиш на подобно нещо?
— Какво ти каза? Обичам?
— Да.
— Как е обичам те? На какъв език ти го казваш?
— На английски.
— Вие сте общували на английски. Ти си много красива. И той е много красив. Не пребързахте ли?
— Разбира се, че пребързахме.
— Ти не си чувала истории за мъже които се женят за българки, араби които се женят за българки, които после и те имат безчислени проблеми българските.
— По това време, тогава, не. Не съм знаела. Наистина. Просто не съм знаела. Не съм знаела.
— Значи това е първата условност – работата. Втората условност е зестрата. Третата?
— Не, аз не съм го искала. Аз дори не знаех в този момент, че си искат пари. Втората условност бе – аз не исках да живея с майка му и баща му. Да се примеря да живя в тази къща, където и на него не му е добре и на мен не ми е добре. Това беше второто голямо нещо което аз трябваше да преглътна. И след това тъй като когато исках да се прибера той не ме пускаше и ме умоляваше да стоя.
— Защо?
— Защото ме обича.
— Той е знаел, че няма да се върнеш.
— Да.
— Хубавите неща? В тази къща.
— Значи ако кажа че не е имало хубаво неща, трябва да излъжа.
— Питам те за хубави неща.
— Имало но те са..от десет лоши неща които се случват едно ще е хубаво и то ще е много мимолетно, толкова краткотрайно, че просто.
— Кажи едно хубаво от десет лоши.
— Води ме на екскурзии.
— Къде?
— Дубай, Египет.
— Арабски свят.
— Да.
— Това са хубавите неща. А лошите?
— Ежедневието.
— Какво е то? Не съм бил там.
— Семейните скандали.
— Искам да (?) семейните скандали.
— Ситуациите които създаваше майка му ежедневно защото тя беше жена която тя не е отглеждала децата си и започвам да говоря лоши неща за тези хора, а не искам. Просто..Ще констатирам. Няма да говорим лоши неща, просто ще констатираме в момента. Тя беше жена която има три деца, отгледала е три, дали тя, дали прислугата й. И беше в такъв етап в живота си в който тя с друго не се занимава освен с махалинските клюки. И да се връзва там където не й беше работата. В, разбира се, семейния живот на най-големия й син. Аз в този момент не работих и трябваше да си стоя вкъщата. Ако пожеля да излезна и да отида някъде, трябваше него да го изчакам след като се прибере от работа. Стояла съм си в стаята.
— По цял ден?
— Така. Да. Много рядко съм слизала долу. В поседствии записах..Долу имам предвид където са те в дневната стая.
— Нещо за вярата ти? Беше ли коментирана вярата ти, че си чужденка, че си друга вяра.
— Ежедневно. Постоянно. Този брак беше..те криеха брака година, година и половина след като вече живеехме заедно. Дори сестра му която живееше в Канада..на нея не беше казвано. Не беше казано в последствии, когато тя се върна в Кувейт на гости и ме завари там и трябваше да й се каже коя съм аз. По разширената част на семейството, чичовци, вуйчовци, от страна на баща му, хора в Сирия не беше казано. Защото това е не гордост. Тя не се гордее с това.
— Не се гордееха.
— Те мислеха че той е слезнал години назад в развитието си.
— Заради това че взима чужденка.
— Заради това че взима българка, бяла. Те мислеха че..много често казаха..България, Унгария. Аз казах това са две различни страни. Те си мислеха че ние тука не знаем какво е компютер. Представата им за нас като хора беше много..
— Унизителна.
— Да. Но пак казвам това е представата на бедуините, на хората които..(?) им над народност. Сред Кувейтяне не се славят с много.. Те се славят с много пари, но не и с много знания.
— Но и нас не подценяват.
— Да, и нас подценяват и силно така затворено общество.
— За религията какво ти каза?
— Той лично за религията ми нищо против не е имал.
— А те?
— Те имаха. Защото винаги стоеше потенциалния въпрос какво ще стане ако имаете дете един ден, как ще бъде отгледано то. Сега. Това което ще кажа съм го казвала и преди, но беше разбрано по един много неприятен начин. Не съм си сменяла религията. Не съм си отказвала от народността си и от вярата си. Но в момента в който се омъжихме, за да имам повече права аз подписах че се омъжвам за него като мюсюлманка. Ние сме равнопоставени. Така се омъжих за него.
— Тогава ти доброволно подписваш че си женеш за него като мюсюлманка.
— Да.
— Това не е толкова страшно. Срамуваш ли се от това?
— Не.
— Нищо особено, бе.
— Не, и друго което искам да кажа живеех в квартал в който за да спестя себе си, за да опазя себе си в този момент, аз ходих покрита. Не напълно покрита, ходих с нормалната бая, която е и с нормалния хиджаб за глава.
— Разкажи ми повече за хиджаб. Къде е хиджаба? Какво се е виждало от хиджаба?
— Той ти покрива само тази част. Косата ти покрива. Покрива ти врата. Надолу мога да съм облечена по този начин, който ме виждаш в момент. Идеята е косата да е покрита.
— И панталон може да носиш?
— Може и панталон да носиш. Пак казвам беше наистино бедуински квартал в ежедневието когато излизаш там просто мяташ една бая. Бая е това черното с което се покриват жените, което е многофункционално.
— Нещо като шал или нешо като расо?
— Като расо е. До глезените. Дългото. Черното.
— Нямаше ли против нещо да се обличаш по тоя начин?
— Нищо.
— Нямаше нищо против.
— Нищо против.
— Так в името на любовта беше готова да се обличаш като арабка.
— Не в името на любовта. В името да опазя себе си в този момент и да не бъда обект на клюки и на..просто да не бъда коментирана като различните в квартала. Излизам по същия начин съм забулена с големите очила никой не може да разпознае лицето ти. Да, бях по-слаба от тях и така се пазих от това да не бъда коментирана и да бъда сочена като различница защото аз излизах точно като една от тях. В група от десет жени обличани по този начин едва ли ще..
— Какво може да ти направят ако не си облечена по този начин?
— Нищо. Никой нищо нямаше да ме направи, пак казвам.
— (?)
— И да бъда отново коментирана и сочена по този начин. За ради себе си го направих.
— И какво? А майката как се.. Какво ти говореше майката? Казваше ли директно лоши неща?
— Да. В последствии започна. С нея в началото аз опитвах да влезна в контакт защото имах нужда да комуникирам с нея. Стоях до нея в кухнята докато готви, докато забърква нещата.
— Как те наречи тя за да разбереш че как ти говориш тя..
— Ето сега. Това е другата..Това което ми върви постояно. В мозъка ми е това. Не искам да говоря лоши неща. Как ме нарече? Нарече ме български боклук.
— Защо?
— Защото когато една жена изглежда като мен и работи в авиакомпании. Идеята че ме е взел най-добрия и първородния й син тя това не можа да го приеме защото застъпи на нейния избор. Той сам ме избра, а тя не е участвувала в избора. И емоционално като (?) отговарям пред този му избор.
— Тя му казваше че е виновен?
— Постояно.
— Как?
— Като нападаше мен, като упрекваше брака му, като правеше интриги които нямам идея как успяваше да измисля ежедневно.
— Кажи ми една интрига. Нещо което се случи.
— Никога не съм живяла с прислуга вкъщата. Имаше три момичета които аз в една стая с този размер мога да изчистя пет пъти ако реша, мога да я чистя без проблеми. Сега. Там табиета беше такъв един ден от седмицата тя огледа за всека една стая от къщите. Трябваше да дойдат да чистят моята стая например в четвъртък. Но аз казвах момичета няма смисъл аз мога да се справя сама. Първо нямам навика някой сутрин да ме носи кафето направено или пък ми се качва храна горе, ако не искам да слезна долу. Така. Стаята трябва да бъде изчистена в този ден и аз казвам няма смисъл. Примерно тогава се случило в един ден в който в четвъртък аз излизам навън. Връщам се и стаята изчистена, всичко е разместено, всичко е нали..стая не се заключваше. При което аз я питам. Обръщам се към нея като..това беше думата «халди» – майка на моя съпруг, халди може и леля също се обръщаха така..като казвам тази дума халди – защо са ми чистили стаята. И тя казва защото така трябва. Аз казах аз мога да си изчистя.
— Искаш да направиш добро впечатление.
— Мен наистина нямаше смисъл аз нямам какво друго да правя освен да си изчисти стаята. И ако нещо ме е спряло този ден, както е било тогава. Така. И тя казва защото така е трябвало и така аз казвам добре, качвам се. След половин час моя съпруг се прибира и крещи и вика ти защо си обидела майка ми. Тя ти прави добро, момичетата ти правят добро, ти я обиждаш, отгоре на това си казала, че стаята ти не е била изчистена както трябва. Ето ти интрига. Какво правя с тоя случай?
— Какво правиш?
— Какво правя?
— Удрят ти се.
— Удри ми два шамара и ми каза ти нямаш право така да говориш на майка ми. Тя се грижи за мен и за нас, тя не издържи в момента не стига че ти е изчистила стаята пък ти си неблагодарна. Два шамара. И аз какво му направя? Стоиш и не правиш нищо.

 

Вероятно тази история, която ви разказва днес «Отечествен фронт» можеше да се случи навсякъде. Вероятно. Но когато става дума за европейско момиче в арабска страна, тогава вероятното става задължително. Ориентът не е само «Синдбад моряк» и «Хиляда и една нощ», ориентът също така и харем, а мястото на жената е в харема. Може и добре да звучи на мъжете в Европа особено, но въпреки това не вярвам че харемът е доброволна опция за жените. Приказката продължава когато «Отечествен фронт» продължи.

Днес ви разказваме приказката на едно изгубено дете от една нещастна българка в една традициона арабска страна. Когато майката плаче едва ли някой може да остане безразличен и ако вече сте си казали така и се пада, женя се за арабин и ако още не сте си го е казали сама си го е търсила. Вижте очите на тази жена. После я коментирате.

— Защо плачеш сега? За загубеното време?
— Не.
— За детето?
— Не.
— За какво плачеш тогава?
— За това че на всяка възраст има глупости които вършим. (?) с моята глупост на тази възраст, която съм направила, защото това е само моя грешка. Вината търся в никого никой не искам да виня. Това е само моя грешка. И моята грешка на тези ми години ми струваше едно живо дете.
— Едно живо дете?
— Ти загубиш детето си.
— Той си е жив, той е здрав в момента, но не е с мен.
— Да, да. Да е жив и здрав.
— Когато забременя какво си помислила? Как разбра че си бремена? Там може ли да си купиш тест, както така тук.
— Да, да, да.
— Ние не заедно решихме, че искаме дете. Аз исках повече. Аз исках повече.
— Ти имаш предвид че това е..
— Ми, аз казах..Много съм искала дете.
— На двайсет и четири.
— Аз съм си го и сънувала. Да. Много съм искала. Много книжки си накупих. Много така изчетох.
— И от него ли?
— Разбира се.
— И защо? Той се държи лошо с тебе ти искаш дете от него?
— Отново нещо което не мога да ти обясня.
— Любовта това което не можеш да ме обясниш. И? Искаше дете и решихте? До тоя момент пазехте ли си?
— Да, да. Защото той не е искал. Защо? Защото казваше винаги нямам финансовата възможност. Но аз го убедих в един момент че така както (?) си той живеем. Имам възможност и дете.
— И дете да гледате.
— Да.
— И той каза добре дай да правим дете. Съгласих се. Ти си искала. Разбирам любовта. Разбирам тебе като жена доколкото мога. Просто искам да разбера как решихте да имате дете в тази трудна ситуация. Помисли ли си че детето ще го направи по-добър, по-свестен?
— Да, да. Помислих си. И тъй като не ми даваше да работя реших че това ще нещо с което аз ще се занимавам. Да. Така реших в този момент, че имам нужда и искам да отгледам дете и разбира се, с много погрешната мисъл, но тогава за мен това беше пътеводна мисъл това може би ще оправи отношенията ни. И затова решихме да имаме дете. Много скоро три месеца след като тази идея ми дойде..реших..забремення.
— Той зарадва ли се?
— Да.
— Бяхме щастливы.
— Майката зарадва ли се?
— Не.
— Какво каза майка му?
— Тя ми плюна в лицето.
— Тя ти плюна в лицето?
— Да.
— Защо?
— Защото каза че не може да бъде вярно. Тя буквално позеленяла от яд защото години нещо ние бяхме заедно по принцип там след брак веднага жените забременяват. Докато ние не. И тя говореше че аз съм не само български боклук и българската курва, която той е взел от улиците свалил от самолета. Аз съм и яловата българка. Аз не мога да му дам деца.
— Хем да си казва че си ялова, хем да ти плюе в лицето след като си забременяла.
— Защото каза че може би може и да е не от него, може би докато съм живяла в България съм забременяла от някой друг. Тя въобще не искаше да знае че ще имаме дете и тогава пак се скарахме, пак си стягах багажа, пак се прибирах.
— Ти помисли ли за аборт тогава?
— Не.
— Реших да го родиш на всяка цена.
— Да. Защото аз съм го искала.
— Там или тук? Щом си стягала багажа може би си мислила ще го родиш в България?
— Кадъто и да е, но просто да имам дете. В България. Там да го родя, с него да съм. Значи винаги му казвах трябва да се махнем оттук, ти виждаш че проблема в отношенията ни идва имено оттук. Дори в един малък апартамент с една стая буквално с туалетната в средата нали боксониера, малко студио съм согласна да живея с теб за да си имаме нашите проблеми. Само не проблемите на семейството ти, проблемите на майка ти, тези искуствено създадени проблеми, които ни изцедиха, които ни отнеха любовта, които ни отнеха щастието в ежедневието. И вече когато имаше деца започна да мисля по различен начин. Това беше момента в който аз може би майчински инстинкт в мен след като го родих говори аз там го родих. Започвам да се изправям пред свекърва ми тогава й казах аз и ти сме едно и същото и двете сме майки вече. Имай поне малко уважение към факта че аз имам дете.
— Тя какво казваше?
— След като..Двайсет и четери часа след като бях родил се, прибрахме се вкъщи защото не исках да стоя в болницата. Бях заспала и чувам че бебето плаче. Салем плачеше и тя е дошла и го е взела от мен. Аз така се заспала че съм се. .Тя беше дошла, беше го взела от мен и го занесла в другата стая и се мъчеше с биберон с тази форма на млякото, което разтворимото и му пъхаше биберона в устата. А аз откакто ми го подадоха в болницата нали си прибрах с него си го държах на гърдите защото знаех че така ще ми потече млякото и веднага ми дойде мляко и постояно си го кърмих. Това го успокояваше. Да. Но тя ми го е взела, аз съм спала и в един момент аз го чувам как силно плаче. Ставам. Е, така треперех, имах амплитуда, ръцете ми трепереха с амплитуда и виждам как стои го държи и го клати така и му пиха бибероната в устата. Той не иска. И аз й казах дай ми го. И тя ми каза няма да ти го дам.
— Защо?
— И аз й казах дай ми го. И тя каза твоето мляко отровно. Няма да го кърмиш. Ти си болна. Твоето мляко отровно.
— Все пак даде ли?
— Е.
— Ти кърми ли?
— Кърмих го, да. Кърмих го. Имах толкова много мляко, че до шестия месец той друго не искаше само мляко, само кърма. И така беше направено много голям проблем затова че тя казваше беше разказвала на всички че съм й взела детето от ръцете й и не й го давам да го пипне да го погледне, да го докосне. Стига се до там че свекър ми един ден може би на следващия ден аз го кърмих в стаята и той влезна и с една от книгите които четях (?) известна книга ме удари с нея по главата. И каза ако мислиш че книгите ще те научат как да гледаш дете грешиш, майка ти тоест тя свекървата е отгледала три деца и ги отгледала здрави, а ти това ще го разболееш дете.
— Защото?
— Защото не знам какво тя му е казвала за да стигне той до там за да ме удари с книга по главата. Докато аз го кърмя.
— Ужас. Той не ти ли помагаше в тая война с неговите родители?
— Не, той винаги си имаше неговите позиции в другия край на стаята и никога не се е занимавал, затова сме се карали най-вече с него защо не ми е защитавал. Хайде. Ако съм направила грешка добре, може да не ме защити, няма проблем, но след като..Той е бил свидетел на тези неща. Той винаги физически е присъствал. Никога не е заемал моята страна, никога.
— Той видя ли как баща му те удри с книга?
— Това е нормално в тяхното семейство.
— Баща му биеше ли майка му?
— Много се викаше. Не. Доката съм била там, не съм била свидетел как се бият. Но зная че свекърва ми беше глуха с едното си ухо. Защото той и спукнато (?) защото той я удари много силно и така.
— Кога разбра че ти загубиш детето? Започнаха директно да те гонят?
— Да,да, да. Това го имаше.
— Как го имаше? Разкажи.
— Прескачам. Стигам до две и шеста година. Когато нещата много зле станаха вече вкъщата и той вече реши да заеме следната позиция моя бивш съпруг. Ти и Салем стягаме ви багажа и прибирам в България. Нито искам да чуя за вас, нито искам да знам за вас. Каза ми че по закона е така, той може да се разведе с мен там и ще ми прати документите, че сме се развели. Така и стана. Събрахме си документите и си спомням беше точно преди трети септември, може би на втори пристигнахме в България две и шеста година. Със Салем. Той ни доведе. И ни остави. Взе ни паспортите.
— Българските паспорти?
— Да. Не, Салем още тогава нямаше, той не беше регистриран в България. В последствии успях да го регистрирам и да му извадя български паспорт. С канадски паспорт той Салем. Взе паспортите и изчезна. И си е прибрал в Кувейт и аз си знаех вече, че трябва да се оправим със ситуацията която..Дори си намерих работа тогава. Вече беше станало..
— Това страхотно че се е случило. Защо? Защо просто не остана с тоя дете тук?
— Да. Това е въпроса който и посолството ми задаваха и консула тогава постояно ми задаваше този въпрос. Ама защо си прибра, бе, жена? Това нещо само аз мога да го разбера или може би жена, която е попадала в моята ситуация. Пак. Две и седма година, февруари месец той се обажда по телефона и ми казва аз без вас не мога да живея. Аз осъзнах от това време което живеем разделени от септември месец до февруари две и седма година. Аз без вас не мога да живея. И ти си права. Пет години живеем с майка ми и баща ми в тази къща, хайде да се отделим. Наел съм апартамент. Трябва да започнем от началото. По това време което живеехме така, аз осъзнах че ти и Салем сте моя живот.
— И ти му повярва?
— И изпрати снимки от апартамент, който е завел. Това което съм искала, това ради което съм се омъжила за него да живеем отделно, да живеем само аз и той.
— Вече го получаваше.
— Вече го получавам.
— И той каза върни се.
— Да. И той пристига с подаръци и аз се връщам.
— И ти се върна. И това е бил номер да ти вземе детето? Номер е бил да се върнеш с детето, за да може да ти отдели детето, да те разкара, да се разведе, то цялата система на неговата страна. Това е феноменалната грешка как е въможно да не се сетиш той ще предложи да се върнеш с детето, за да може детето да е при него и да работи от собствения си лагер да работи за да те уничтожи и изгони.
— Тогава няма да забравя думите на майка, която се разтрепери и каза ти взимаш моето дете, но за да ти дам аз моето дете ще искам гаранция да ми оставиш твоето дете. Поне твоето дете. Той ми е внуче. То й е Салем, аз няма нищо лошо да му направя, но това гаранция че ти ще вземеш дъщеря ми, моето дете и няма да й направиш нещо лошо, като знам колко лоши неща до момента си е направил.
— Майка ти е била супер умна.
— Но ти се прибра. Ти си прибра заради любовта си.
— Не. Винаги съм..Виж човек има нужда да оправдая себе си пред себе си.
— Има да.
— В един момент за да се успокоиш, пред себе си трябва да се оправдаеш. Истината беше че иска това детето да израсне със семейство. Това е негово право от деня в който се е родил, от деня в който е заченат. Това е негово право да има родители. И ако е в моите ръце като негова майка да е направя каквата и да е жертва, той да израсне с нормалните му дадености, естественити му дадености и в семейство с майка си и баща си. Аз й казах на мен не ми преча аз ще го направя. На мен не ми преча. Аз ще го направя. Ще се върна, ще заживея. Ще дам шанс.
— Ще се жертваш. Дори да се жертваш.
— Дори да се жертвам ще го направя. Не съм го приела като жертва, но си каза ето сега момента това което съм искала и съм се молила за това толкова години да заживеем заедно най-накрая. И се прибрах.
— И се прибра. И отида по-скоро.
— Прав си. Прав си, да.
— Виж как говориш оттам ти думи – и се прибрах.
— Тогава така съм решила че трябва да се прибирам там къде ми е съпруг, там и..
— В един момент ти се връщаш при него..
— Да, връщам се при него.
— Имаше апартамент.
— Да.
— Живеете сами.
— Да.
— Е, не стана ли е по готино?
— До седмица време беше по-готино и една сутрин се събудих и нямаше дете, нямаше коте. Нямаше. Беше взел малкия, беше взел багажа му и ми каза че така стоят нещата да си намирам работа и да му напускам апаратмента защото той няма да ме плаща толкова скъп апартамент.
— А той къде е заварил детето?
— При майка му и баща му. И той каза че той там ще си живее.
— След една седмица?
— Да.
— Толкова продолжи надеждите ти.
— Това е бил план все пак. Негов план. Толкова издержа той. Може би за да по някакъв начин да оправдае себе си и една седмица така.
— Никога..От всичките истории които знам подобни..Никога не трябва да се връщаш с детето, защото винаги след това детето остава на тяхна територия, в тяхнато семейство, а майката изгонена като уличница.
— Така. Така и стана.
— Това е стотици такива истории има, просто ти си първата с която се опитваме да говорим за това.
— Така и стана.
— Ти как реагира седмица хубаво се развиват нещата, той взима детето, ти сама в апартамента и той ти казва довиждане. Той реално довиждане ли ти каза?
— Да.
— Да каза ли да се развеждаме, остави детето, точка?
— Не, не ми говореше за развод въобще. Каза ми намери си работа, напусни апартамет и се оправяй както можеш ако искаш дори може и Кувейт да напуснеш, но аз повече за този апартамент няма да плащам, а Салем майка и татко ще го гледат, ще го запишем на детска градина. Как съм реагирала? Помня че съм била в шок известно време в смисъл ден, два аз не знаех какво да направя, какво се случва. След това си спомням отидох един ден до къщата и помолих да го видя. Просто да седна да влезна да го видя. Реално няма защото ми забраняват да го видя това дете. Тя ми каза моята бивша свекърва ми каза че сега спи. Аз казах аз ще вляза ще почакам докато спи. Отпрати ме. Каза че ще извика полиция. Няколко дни по-късно аз пак отивам и тя казва сега има пясъчни бури навън. Не можеш да го изведеш извън къщата.
— А тя не те пуска вкъщата?
— Не, въобще не ме пуска да го видя. И така. При което аз му се обаждам и му казвам искам да си видя детето майка ти не ми разрешава, оправдава се с тези неща. Винаги на него след това съм му се обаждала и съм му казвала, но той винаги е казвал ти няма какво да правиш там.
— Докога издържа сама в Кувейт?
— До две и девета декември месец.
— Ти стоя сама? Намери си квартирата?
— Историята има малко по-такова развитие. Да. Там стоях до декември месец две и девета година. Вече съм забравила хронологията на тези събития, свързах се с адвокат, с посолството. Те ме изпратиха при адвокат, който ми даде следния съвет – отиди в полиция щом не сте разведени няма пуснати документи за развод той няма право да те спира да взимаш това дете. Отидох в полиция, казах им случая какъв е. Той им се обади, съответно сам беше казал че нямаме развод, но детето го гледа майка му. И той му каза давам ти няколко часа да доведеш детето тук, иначе ще дойдем и да те арестуваме.
— Полицаи?
— Да. Нямаш право да й взимаш детето.
— И?
— Те дойдоха. Той дойде първи. Полицая така (?) нямаш право така да правиш. Каза му да седне там на една пейка, сложи му някакви белезнеци.
— Вярно е?
— Слушай, да. Аз наистина в тази държава аз съм имала право затова ти казвам че от гледна точка на закона..арабски закон дава много права на майката, но просто те имаха много добър адвокат, пари. Платих и на лекаря и на адвокат и затова ми е взели детето. Това което се случва в България.
— Как на лекаря и адвокат? Какво платиха на лекаря и адвокат?
— Да извадят експертизи, че съм психически болна.
— Оттам? Тяхната експертиза?
— Без право на визитации, да. И адвокат им беше невероятно добър. Аз на първия адвокат с който..
— По-скоро твой е бил лош..
— Да, а и нямах пари да плащам на адвокат.
— Ти сега мисли ли че той..че детето ти получава добро отношение? Все пак тоя дете на български боклук. Не те ли е страх в момента че детето ти не получава подобаващо отношение?
— Мога да кажа само надявам се че не е така. Надявам се че получава подобаващо отношение. Надявам се да го гледат с любов и с обич и да му дават това от което има нужда.
— Ти някога ще го видиш ли?
— Разбира се.
— Кога ще го видиш?
— Давам си още десет години време, когато навърши пълнолетие. И ще бъде седемнайсет годишен.
— И ще отидеш там и детето ще каже не искам да те виждам.
— Не мога да знам какво ще каже, но аз ще държа да го видя и да му кажа коя съм аз. (?) когато правиш винаги има две страни. Това дете с каквата и заблуда да е израсне, сега аз не знам те какво му казват за мен, само мога да предполагам..но не знам какво му казват..но аз имам черно на бяло документи които казват, какво е казано за мен и защо той ми е отнет и ако трябваше да му покажа, аз няма да говоря нищо лошо само ще му покажа това което е написано за основание на какво той ми е бил отнет и ние сме били разделени. И ще го оставя той да прецени.
— Ти днес обаче детето ти е отнето.
— Отнето ми е, да. Отнето ми е.
— Сънуваш ли го?
— Много.
— Сънувам го и го сънувам като един въсок мъж до мен.
— Какво искаш да кажеш на Салем?
— Разбира се, че много го обичам, това и дори няма нужда от казване. Независимо от това че аз сама, аз оставам майка с или без дете. Аз съм майка на син, на едно българско дете и знам че един ден ще се срещнем.

 

Пак ще се срещнем след десет години. Звучи романтично и носталгично, когато го пеят абитуриентите през май малко преди да отидат да се напият. Но когато го казва майката за своето невидяно дете, момче, тогава звучи като доживотна присъда без право на помилване и нека да бъдем честни и политически некоректни присъдата на тази жена, на българката е издадена от една средновековна система, която няма нищо общо с религия и вяра. Тази присъда е издадена от ксенофобията, ксенофобия която има навсякъде по планетата но на места я има доста повече като количество. Издадена тази присъда и от една културна изостаналост в която ние нямаме място, но която искат да ни наложат като норма. Тази жена, Цвети, още от самото начало е била обречена. Трябва да ви кажа според нашия календар ние живеем в две и двенайсета година, две и тринайсета идва, а според мюсюлмански календар ние сме в хиляда четирестотин трийсет и четверта година. Ето ви проблем!