Осуетя - переходный глагол совершенного вида.
Значение
осуетѝш, мин. св. осуетѝх, мин. прич. осуетѝл, св. — см. осуетявам.
Изявително наклонение
Сегашно време
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | осу-е-тя | осу-е-тим |
| 2 лицо | осу-е-тиш | осу-е-ти-те |
| 3 лицо | осу-е-ти | осу-е-тят |
Минало свършено време (аорист)
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | осу-е-тих | осу-е-тих-ме |
| 2 лицо | осу-е-ти | осу-е-тих-те |
| 3 лицо | осу-е-ти | осу-е-ти-ха |
Минало несвършено време (имперфект)
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | осу-е-тях | осу-е-тях-ме |
| 2 лицо | осу-е-те-ше | осу-е-тях-те |
| 3 лицо | осу-е-те-ше | осу-е-тя-ха |
Минало неопределено време (перфект)
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | осуетил съм | осуетила съм | осуетило съм | осуетили сме |
| 2 лицо | осуетил си | осуетила си | осуетило си | осуетили сте |
| 3 лицо | осуетил е | осуетила е | осуетило е | осуетили са |
Минало предварително време (плусквамперфект)
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | бях осуетил | бях осуетила | бях осуетило | бяхме осуетили |
| 2 лицо | беше осуетил | беше осуетила | беше осуетило | бяхте осуетили |
| 3 лицо | беше осуетил | беше осуетила | беше осуетило | бяха осуетили |
Бъдеще време
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | ще осуетя | ще осуетим |
| 2 лицо | ще осуетиш | ще осуетите |
| 3 лицо | ще осуети | ще осуетят |
Бъдеще предварително време
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | ще съм осуетил | ще съм осуетила | ще съм осуетило | ще сме осуетили |
| 2 лицо | ще си осуетил | ще си осуетила | ще си осуетило | ще сте осуетили |
| 3 лицо | ще е осуетил | ще е осуетила | ще е осуетило | ще са осуетили |
Бъдеще време в миналото
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | щях да осуетя | щяхме да осуетим |
| 2 лицо | щеше да осуетиш | щяхте да осуетите |
| 3 лицо | щеше да осуети | щяха да осуетят |
Бъдеще предварително време в миналото
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | щях да съм осуетил | щях да съм осуетила | щях да съм осуетило | щяхме да сме осуетили |
| 2 лицо | щеше да си осуетил | щеше да си осуетила | щеше да си осуетило | щяхте да сте осуетили |
| 3 лицо | щеше да е осуетил | щеше да е осуетила | щеше да е осуетило | щяха да са осуетили |
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | осуетял съм | осуетяла съм | осуетяло съм | осуетели сме |
| 2 лицо | осуетял си | осуетяла си | осуетяло си | осуетели сте |
| 3 лицо |
осу-е-тял осуетял е |
осу-е-тя-ла осуетяла е |
осу-е-тя-ло осуетяло е |
осу-е-те-ли осуетели са |
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | осуетил съм | осуетила съм | осуетило съм | осуетили сме |
| 2 лицо | осуетил си | осуетила си | осуетило си | осуетили сте |
| 3 лицо |
осу-е-тил осуетил е |
осу-е-ти-ла осуетила е |
осу-е-ти-ло осуетило е |
осу-е-ти-ли осуетили са |
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | бил съм осуетил | била съм осуетила | било съм осуетило | били сме осуетили |
| 2 лицо | бил си осуетил | била си осуетила | било си осуетило | били сте осуетили |
| 3 лицо |
бил осуетил бил е осуетил |
била осуетила била е осуетила |
било осуетило било е осуетило |
били осуетили били са осуетили |
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | щял съм да осуетя | щяла съм да осуетя | щяло съм да осуетя | щели сме да осуетим |
| 2 лицо | щял си да осуетиш | щяла си да осуетиш | щяло си да осуетиш | щели сте да осуетите |
| 3 лицо |
щял да осуети щял е да осуети |
щяла да осуети щяла е да осуети |
щяло да осуети щяло е да осуети |
щели да осуетят щели са да осуетят |
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | щял съм да съм осуетил | щяла съм да съм осуетила | щяло съм да съм осуетило | щели сме да сме осуетили |
| 2 лицо | щял си да си осуетил | щяла си да си осуетила | щяло си да си осуетило | щели сте да сте осуетили |
| 3 лицо |
щял да е осуетил щял е да е осуетил |
щяла да е осуетила щяла е да е осуетила |
щяло да е осуетило щяло е да е осуетило |
щели да са осуетили щели са да са осуетили |
Условно наклонение
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | бих осуетил | бих осуетила | бих осуетило | бихме осуетили |
| 2 лицо | би осуетил | би осуетила | би осуетило | бихте осуетили |
| 3 лицо | би осуетил | би осуетила | би осуетило | биха осуетили |
Повелително наклонение
| ед.ч. | мн.ч. |
|---|---|
| осу-е-ти | осу-е-те-те |
Причастия (отглаголни прилагателни)
Минало страдателно причастие
| ед.ч. | м.р. | осу-е-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | осу-е-те-ния | ||
| пълен член | осу-е-те-ни-ят | ||
| ж.р. | осу-е-те-на | ||
| членувано | осу-е-те-на-та | ||
| ср.р. | осу-е-те-но | ||
| членувано | осу-е-те-но-то | ||
| мн.ч. | осу-е-те-ни | ||
| членувано | осу-е-те-ни-те | ||
Минало свършено деятелно причастие
| ед.ч. | м.р. | осу-е-тил | |
|---|---|---|---|
| непълен член | осу-е-ти-лия | ||
| пълен член | осу-е-ти-ли-ят | ||
| ж.р. | осу-е-ти-ла | ||
| членувано | осу-е-ти-ла-та | ||
| ср.р. | осу-е-ти-ло | ||
| членувано | осу-е-ти-ло-то | ||
| мн.ч. | осу-е-ти-ли | ||
| членувано | осу-е-ти-ли-те | ||
Минало несвършено деятелно причастие
| ед.ч. | м.р. | осу-е-тял |
|---|---|---|
| ж.р. | осу-е-тя-ла | |
| ср.р. | осу-е-тя-ло | |
| мн.ч. | осу-е-те-ли | |