Осуетявам - переходный глагол несовершенного вида.
Значение
осуетя̀ваш, несв. и осуетя̀, св.; Что. Делать что-то чтобы намеченное не осуществилось. Срывать. Расстраивать. Мешать. Осуетявам заговор.
Изявително наклонение
Сегашно време
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | осу-е-тя-вам | осу-е-тя-ва-ме |
| 2 лицо | осу-е-тя-ваш | осу-е-тя-ва-те |
| 3 лицо | осу-е-тя-ва | осу-е-тя-ват |
Минало свършено време (аорист)
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | осу-е-тя-вах | осу-е-тя-вах-ме |
| 2 лицо | осу-е-тя-ва | осу-е-тя-вах-те |
| 3 лицо | осу-е-тя-ва | осу-е-тя-ва-ха |
Минало несвършено време (имперфект)
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | осу-е-тя-вах | осу-е-тя-вах-ме |
| 2 лицо | осу-е-тя-ва-ше | осу-е-тя-вах-те |
| 3 лицо | осу-е-тя-ва-ше | осу-е-тя-ва-ха |
Минало неопределено време (перфект)
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | осуетявал съм | осуетявала съм | осуетявало съм | осуетявали сме |
| 2 лицо | осуетявал си | осуетявала си | осуетявало си | осуетявали сте |
| 3 лицо | осуетявал е | осуетявала е | осуетявало е | осуетявали са |
Минало предварително време (плусквамперфект)
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | бях осуетявал | бях осуетявала | бях осуетявало | бяхме осуетявали |
| 2 лицо | беше осуетявал | беше осуетявала | беше осуетявало | бяхте осуетявали |
| 3 лицо | беше осуетявал | беше осуетявала | беше осуетявало | бяха осуетявали |
Бъдеще време
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | ще осуетявам | ще осуетяваме |
| 2 лицо | ще осуетяваш | ще осуетявате |
| 3 лицо | ще осуетява | ще осуетяват |
Бъдеще предварително време
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | ще съм осуетявал | ще съм осуетявала | ще съм осуетявало | ще сме осуетявали |
| 2 лицо | ще си осуетявал | ще си осуетявала | ще си осуетявало | ще сте осуетявали |
| 3 лицо | ще е осуетявал | ще е осуетявала | ще е осуетявало | ще са осуетявали |
Бъдеще време в миналото
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | щях да осуетявам | щяхме да осуетяваме |
| 2 лицо | щеше да осуетяваш | щяхте да осуетявате |
| 3 лицо | щеше да осуетява | щяха да осуетяват |
Бъдеще предварително време в миналото
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | щях да съм осуетявал | щях да съм осуетявала | щях да съм осуетявало | щяхме да сме осуетявали |
| 2 лицо | щеше да си осуетявал | щеше да си осуетявала | щеше да си осуетявало | щяхте да сте осуетявали |
| 3 лицо | щеше да е осуетявал | щеше да е осуетявала | щеше да е осуетявало | щяха да са осуетявали |
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | осуетявал съм | осуетявала съм | осуетявало съм | осуетявали сме |
| 2 лицо | осуетявал си | осуетявала си | осуетявало си | осуетявали сте |
| 3 лицо |
осу-е-тя-вал осуетявал е |
осу-е-тя-ва-ла осуетявала е |
осу-е-тя-ва-ло осуетявало е |
осу-е-тя-ва-ли осуетявали са |
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | осуетявал съм | осуетявала съм | осуетявало съм | осуетявали сме |
| 2 лицо | осуетявал си | осуетявала си | осуетявало си | осуетявали сте |
| 3 лицо |
осу-е-тя-вал осуетявал е |
осу-е-тя-ва-ла осуетявала е |
осу-е-тя-ва-ло осуетявало е |
осу-е-тя-ва-ли осуетявали са |
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | бил съм осуетявал | била съм осуетявала | било съм осуетявало | били сме осуетявали |
| 2 лицо | бил си осуетявал | била си осуетявала | било си осуетявало | били сте осуетявали |
| 3 лицо |
бил осуетявал бил е осуетявал |
била осуетявала била е осуетявала |
било осуетявало било е осуетявало |
били осуетявали били са осуетявали |
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | щял съм да осуетявам | щяла съм да осуетявам | щяло съм да осуетявам | щели сме да осуетяваме |
| 2 лицо | щял си да осуетяваш | щяла си да осуетяваш | щяло си да осуетяваш | щели сте да осуетявате |
| 3 лицо |
щял да осуетява щял е да осуетява |
щяла да осуетява щяла е да осуетява |
щяло да осуетява щяло е да осуетява |
щели да осуетяват щели са да осуетяват |
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | щял съм да съм осуетявал | щяла съм да съм осуетявала | щяло съм да съм осуетявало | щели сме да сме осуетявали |
| 2 лицо | щял си да си осуетявал | щяла си да си осуетявала | щяло си да си осуетявало | щели сте да сте осуетявали |
| 3 лицо |
щял да е осуетявал щял е да е осуетявал |
щяла да е осуетявала щяла е да е осуетявала |
щяло да е осуетявало щяло е да е осуетявало |
щели да са осуетявали щели са да са осуетявали |
Условно наклонение
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | ср.р. | ||
| 1 лицо | бих осуетявал | бих осуетявала | бих осуетявало | бихме осуетявали |
| 2 лицо | би осуетявал | би осуетявала | би осуетявало | бихте осуетявали |
| 3 лицо | би осуетявал | би осуетявала | би осуетявало | биха осуетявали |
Повелително наклонение
| ед.ч. | мн.ч. |
|---|---|
| осу-е-тя-вай | осу-е-тя-вай-те |
Причастия (отглаголни прилагателни)
Минало страдателно причастие
| ед.ч. | м.р. | осу-е-тя-ван | |
|---|---|---|---|
| непълен член | осу-е-тя-ва-ния | ||
| пълен член | осу-е-тя-ва-ни-ят | ||
| ж.р. | осу-е-тя-ва-на | ||
| членувано | осу-е-тя-ва-на-та | ||
| ср.р. | осу-е-тя-ва-но | ||
| членувано | осу-е-тя-ва-но-то | ||
| мн.ч. | осу-е-тя-ва-ни | ||
| членувано | осу-е-тя-ва-ни-те | ||
Минало свършено деятелно причастие
| ед.ч. | м.р. | осу-е-тя-вал | |
|---|---|---|---|
| непълен член | осу-е-тя-ва-лия | ||
| пълен член | осу-е-тя-ва-ли-ят | ||
| ж.р. | осу-е-тя-ва-ла | ||
| членувано | осу-е-тя-ва-ла-та | ||
| ср.р. | осу-е-тя-ва-ло | ||
| членувано | осу-е-тя-ва-ло-то | ||
| мн.ч. | осу-е-тя-ва-ли | ||
| членувано | осу-е-тя-ва-ли-те | ||
Минало несвършено деятелно причастие
| ед.ч. | м.р. | осу-е-тя-вал |
|---|---|---|
| ж.р. | осу-е-тя-ва-ла | |
| ср.р. | осу-е-тя-ва-ло | |
| мн.ч. | осу-е-тя-ва-ли | |
Сегашно деятелно причастие
| ед.ч. | м.р. | осу-е-тя-ващ | |
|---|---|---|---|
| непълен член | осу-е-тя-ва-щия | ||
| пълен член | осу-е-тя-ва-щи-ят | ||
| ж.р. | осу-е-тя-ва-ща | ||
| членувано | осу-е-тя-ва-ща-та | ||
| ср.р. | осу-е-тя-ва-що | ||
| членувано | осу-е-тя-ва-що-то | ||
| мн.ч. | осу-е-тя-ва-щи | ||
| членувано | осу-е-тя-ва-щи-те | ||
Деепричастие (отглаголно наречие)
осу-е-тя-вай-ки