— Какъв пример мога да дам аз с моите любови?
— Ти? Мисля че можеш да дадеш много добър пример.
— А между другото аз съм по..
— Ревнив ли си?
— Вече не.
— А, това не мога да го повярвам. Това означава че допускаш третите хора във вашите (?)?
— О, не, аз съм против. Аз съм сигурно моногамен. Не. Не мога. Аз не приемам тия неща, тия модерни работи, цигари и пушене на трева, тройки, четверки. Това са неща които не са от моето време, аз мисля че това са неща..
— Кое твоето време?
— Ами, моето време, когдато съм бил млад. Разбираш ли? Сега, говорейки за тези неща, сякаш гледам някакъв филм, аз не вярвам че има хора които наистина си правят тройки.
— Добре, по повод това че си човек от старото време, нашата кампания едно време имаме една нова инициатива да махнем..против наркотиците..да махнем наркотиците, да се откажем от тях. Какво мислиш за това?
— Мисля че тези кампании са абсолютно безсмислени.
— Защо?
— Защото който си взима наркотици, ако ще целия свят да се превърне в една кампания, той ще продължава да си взима.
— Не мислиш че по някакъв начин не може да се провокира хората да мислят в друга посока?
— Не. Хероина нещо много страшно.
— Ти опитвал ли си?
— Не, не съм преж жива си, но съм виждал много грозни..
— Откъде знаеш силата му?
— Аз имам много приятели които друсат като луди.
— Аз познавам хора, които са го отказали.
— Аз не познавам. Колко време са го отказали?
— Завинаги.
— От кога си го отказали?
— От когато живота им досигнал почти до пропаста.
— Дай едно пликче така им и ще видиш какво стане със сърцата им.
— Отказали са го. Това какво става със серцето им не означава че те ще го пипнат?
— Сърцето е в него. Рано или късно всеки слуша сърцето си.
— Искаш да кажеш че няма откази от това нещо?
— Не, няма откази, това което съм виждал.
— Аз мисля че подвеждаш драги зрители и че така отнемаш..
— Така искам да им кажа да никога не започват, а не отнемам. Защото който е почнал е свършено.
— Така отнемаш въможноста..Знаеш ли кое най-силното нещо, което може да те мотивира да откажш всичко на този свят? Вярата. Не отнемай вярата на хората.
— Може би си права, да. Не съм прав. Хубаво, ще се откажете.
— Ти можеш да си откажеш от хиляди неща, щом можеш ти, мога и аз, могат всички хора стига само да правят.
— Да, разбирам че е редно, така да говорим, но аз не вярвам в това.
— Говорим за два наркотика кокаин и любовта, кой би избрал?
— Нито единия, мамка му. От единия и от двата боли по един и същия начин, и от двата се чувстваш накрая кофти.
— Нали каза че не си опитвал?
— Не съм, бе, човек.
— Защо знаеш?
— Ти знаеш че не съм опитвал?
— Да, ама, защо непрекъснато правиш такива сравнения, които сякаш показват че си го опитвал?
— Все ми е тая какво показвам, защото аз имам хора които съм виждал как се гърчат до мен. Им става лошо.
— И от любов се гърчиш по същия начин?
— О, да. О, да.
— Аз мисля че и двете неща могат да се контролират.
— Даже любовта е по-страшна. Гърча от любов е по-страшно.
— Аз не бих се отказала от този наркотик.
— Зависи..
— От кое?
— Всяка любов е толкова различна, всяка болка е толкова различна. На двайсет боли по един начин, на двайсет и пет по друг, на трийсет по съвсем друг начин боли.
— Аз познавам момичета които изобщо не ги боли по някакъв начин и на двайсет и на двайсет и пет.
— Ще почне.
— Виж хората си мислят, че след всяка любов сърцето им е останало праздно, но аз ще кажа. Сърцето е орган подобен на опашка на гущер, след всяка любов той се възстановява и можеш отнова да обичаш с пълна сила стига да искаш.
— Яко.
— Няма нищо по-красиво от тоя опиат.
— Яко е, да.
— Защо ти се страхуваш от тоя опиат? Кажи ми това. Ти можеш да обичаш.
— Да. Аз мога да обичам и аз обичам.
— И не се страхуваш да обичаш.
— И обичам, да.
— Но пак да се върнем на ревността, само ми разкажи.
— Не съм ревнив, вече не съм ревнив. Уморих се от тази ревност, аз се превърнах в един страж, в един човек който стои и пази, като някакъв воин, като някакъв пазач през цялото време. Пази и се страхува имуществото си, един вид. Още че ние приемаме мъжа до себе си или жената, като имущество, като част от нас, като стопани сме, те са като стока ги приемаме. Така е. Така е. Сякаш те са наши, те имат право..
— Ревността не е ли свързана с чувството на собственност?
— Аз какво ти казвам, стопанинстването.
— Да, и ти се отказваш от това нещо.
— И аз се отказвам от стопанинстването защото..
— Не искаш емоции..
— Не, защото се излагам.
— Ти си много искрен днес, благодаря ти.
— Аз ти благодаря, че съм тук.
— Всъщност аз те питам по начин такъв че хората могат да стигнат до теб. Аз всъщност знам много неща за теб и ти благодаря, мога да кажа, драги зрители, че Васко днес изключително искрен за което аз безкрайно много му благодаря. Надявам се да повлечеш и всички които седнат оттук нататък да бъдат искрени.
— Знаеш ли това се провежда от факта че ти си искрен човек и гледаш с много чисти очи гост и мен гледаш с чисти очи в момента. Много е важно.
— Ласкаеш ме. Благодаря много.
— Много е важно.
— Благодаря ти много. Няма да се разплакваме днес.
— Да, недей, че (?)..
— С теб плачем винаги когато се съберем. Надвишим е допустимото за здравословното състояние количество алкохол и се разплакваме.
— Да, така е.
— Това е щото сме романтични и чувствителни.
— Сега знаеш какво ще изпишат, че сме алкохолички двете. Не трябва да казваш такива неща, Кали, научи се най-накрая.
— Остави хората, искам да ме кажеш какво изгражда в теб всичко това което се случва в живота ти?
— Какво изгражда у меня всичко това което се случва в живота ми? Изгражда у мен..
— Освен красивото ти тяло..
— Благодаря ти, все още не е толкова красиво като твоето. Няма и да бъде.
— Трябва да родиш два пъти и ще се възстановиш.
— Какво направи ти, бе? Кажи какво направи? Как може два пъти да има човек от теб..
— И трети път ще имам.
— Да разбие абсолютно всичко вътре, което..и трети път?
— И трети път.
— Бремена ли си?
— Не. Нямам видеозона (?).
— Трябва да извадиш снимка на..
— Не, като забременея ще дойда и ще ти се похваля. Общевам. Това изгради у мен, двете бремености изградиха у мен това което виждаш, у теб какво се случи?
— У меня изградиха един силен човек, който да не вярва на никой да не слуша хората какво говорят, защото хората лъжат. Те така са създадени да си лъжат. Според мен. Това е мое мнение, разбира се. Повечето хора говоря. Да преувеличават, да казват че нещо им харесва или не харесва то да е съвсем обратното. Това поне българина. Това изгради у мен, това мнение, че не трябва да си вярва на никой.
— Ти никога не си вярвал на хората.
— Да. А сега още по-страшно, смятай. Сега още по-страшно.
— Аз затова те питам какви са промените? Какво се случва вътре в теб?
— Ами, нищо. Амбиции, страшно много.
— А ти преди им вярваше, сега какво се случи?
— Сега пак изобщо не ги..
— Не ги отчиташ..
— Отчитам по никакъв начин, не ги слушам дори само..вече ми необходимо само да погледна човек в очите, в зениците му да се вгледам за да разбера всъщност той какво ми говори.
— А ти искрен ли си с хората?
— Не.
— Излъга. И сега излъга.
— Сега съм искрен в момента.
— Не, сега излъга, че не си искрен с хора.
— Сега с теб съм искрен.
— Излъга че не си искрен с хората по принцип.
— А по принцип, как да не съм искрен, аз съм искрен и затова..
— Това те питах искрен ли си, ти казваш не.
— Аз мислих. Не те разбрах.
— Искрен си.
— Да.
— Няма път в който съм ти питала нещо и да си ме спестил лошото си мнение за дадена песен или за визия или каквото и да е било. Какво ти носи това?
— Ами, хули от страна на хората.
— Хули. Много хубава дума избра.
— Тя е циганска малко. Има такава дума хули защо такава гледаш сякаш сега ще си подиграеш.
— Да, да, да.
— И това е. В смисъл нали това е негативното мнение на хората постояно казват, че нали не трябва така да се прави, не трябва така да се държиш, не трябва така да се обличаш, не трябва така да се гримираш, не трябва..трябва да е така, както те искат, тоест никак.
— Никога не можеш да им угодиш на сто проценти.
— Да.
— Годините си вървят какъв би искал да бъдеш след десет години?
— Искам да съм най-известния човек на планета, аз продолжавам да твърдя това и да го желая, не знам защо ми е. Знаеш питам си аз понякога, добре, Васко, защо ти е? Не знам.
— Харесва ти.
— Това ми е дадено. Разбираш ли и трябва си го получа. Не знам защо ми е.
— Не е ли някакъв специфичен, енергиен вампиризм от тебе това?
— Нямам идея какво е. Знам че това е нещо което ще се случи.
— Убеден си в това.
— Да.
— Аз също.
— Благодаря ти.
— Но не смятам че за това трябва да пееш на английски.
— Аз мога добре се справям с английски.
— Аз знам. Не смятам, че английски език е нещо, което ще направи световно известен.
— Смяташ че българският език.
— Точно така. Смятам, че народната песен. И смятам че прекрасния аранжимент за нещата, които ще изкарат навън. Различното нещо което не е случвало досега. Само, че ще кажа, че ти си страхливец.
— Не, не съм.
— В ефир ти го казвам.
— Ти си страхливец, защото ти ако не беше страхливец и преди и сега..между другото аз не вярвах че ти ще завърнеш толкова успешно на сцената. Ти успя. Браво за което.
— Благодаря ти.
— Но не прояви онази смелост за която ти говоря от години да атакуваш пазара навън с нещо смело и различно. Защо?
— Значи, това не е до смелост.
— А до какво е?
— Това е до момент. Още не е дошел момент, аз знам, че ще дойде. Не е до смелост.
— На колко години сме?
— На трийсет и четири.
— Значи смея да твърде че ще стане е какво си нали имам смелост пак нямам смелост, виж няма логика, нали?
— Ей сега, хората какво твърдят и какво правят са различни неща.
— Не е дошел момента, повярвай ми. Може и да е след три дни, но..
— Кога е този момент?
— Но не е сега.
— Ако света сверши?
— Ако свърши свърши. Няма да свърши преди да е станало това което ще стане.
— Чувстваш ли си употребен?
— Не. Мисля, че света е употребен от мене.
— Оуу.
— Да, обратното е.
— Какво самочувствие! Какво его! Аплодисменти за това моля ви! Азис употребява света, а не той него. Кога успя да употребиш целия свят?
— Аз говоря за моя свят. Аз говоря за моя свят. А не за цяло едно кълбо, Кали, разбираш ли?
— (?)
— Естествено. Това си е моя свят.
— Супер си.
— Ти нямаше да се измъкнеш от това, нали?
— От кое?
— От това за света, нямаше как да го измислиш.
— Кое?
— Тази лъжа, която каза за малък свят.
— Ти току-що нарече ме глупава?
— Не, не си глупава. Просто не си толкова интуитивна.
— Мислиш, че си по-хлъзгав от мен?
— Ами, не мога да..не се увлажнявам по същия начин, но..определенно съм хлъзгав.
— Драги зрители, Азис е толкова известен, че сякаш няма какво ново да разкаже вече. Истината обаче, че той е като лука. Белиш не белиш отдолу излезе още една риза, макар че винаги го виждаме гол. С какво ново ще ни разплаче или зарадва ще разберем след рекламите.

---

— Здравейте. Моят приятел Азис е первия гост на «Споделено с Кали» и сега си говорим по любимата му тема – Азис.
— Е!
— И точно преди да влезем в ефир те попитах ти чуваш ли гласове?
— Да, дали чувам гласове. А сега ще ми третираш като..да.
— Какво ти говорят?
— Ами, чувам наистина гласове. Знаеш ли музиканти чуват гласове ти го знаеш, каквито никой друг човек не може да чуе. Тоест ако заслушаш една песен, има..
— Аз чувам звуци такива, да.
— Седемдесет проценти от обикновените хора не чуват в песента това което нали, което е дренажа на песента, което е основата. Знаеш искам понякога..
— Но пък искам да ти кажа че пак и музиканта не чува много неща, които обикновените хора чуват.
— Да, между другото това е по-яко, твоето което го каза. Между другото това е много по-яко.
— Аз съм много глух човек, предполагам и ти също. Що не си сложиш още една клонка на другото ухо?
— Защото обичам да я клоня надясно.
— Не, наляво.
— Дясно.
— А дясното ти е праздно.
— Така ли? О, не знам, забравих.
— Това е типично по-женски, другото дясно.
— О, съвсем съм си забравил.
— Лявато ти ухо татуирано. Ще си напиша Азис някъде да знаеш.
— Къде?
— Ще ти покажа след ефир.
— Имаш ли татуировки? Освен тази която е..която знаме.
— О, доста са.
— А всъщност ти белег си го татуирала, нали? И по гръбчето имаше нещо?
— Не. На врата имам нещо.
— Ела да го видим.
— Моите всичките татуировки символизират нещо, в смисъл всичко което съм написала носи някаква символика на мен, например, Марк е сложен тук защото близо до вените, до артериите там където минава кръвта ми. Георги е написан тук защото това стои близо до сърцето ми, не че Марк ми стои близо до сърцето ми, просто не може да ги напиша и двамата тук. На корема си съм написала твърде вероятно късметлийка, щастливка, защото покрива белег от една жестока катастрофа. Може и да пише пържени картофи със сирене защото на японски, аз не мога да бъда сигурна в достоверноста на надпис.
— Да, пък. Не си ли проверявала в Интернет?
— Малко по надолу имам татуирана риба.
— Къде?
— Защото в жива ми е пълно с риби.
— Да, знам.
— И с телета.
— И аз съм риба.
— И хиляди други неща.
— Твоите татуировки какво символизират освен имената на мъжета с които си бил?
— Нямаше да има свободно място по мен, мила.
— А защо само тези двамата?
— Кои?
— Другото няма ли го?
— Нямам нито едно име по себе си.
— Само това ли е?
— Естествено.
— Извинявай.
— Моля.
— Какво направи с другото?
— Няма. Те са закриват закриват татуировки те се правят затова да се закрият.
— Гледал ли си «Бягство от затвора»? Там трябва да започнеш да правиш такива татуси могат да се четат с едно специално осветление за да носи все пак някакъв смисъл. Защо заличаваш имената на мъжете с които си бил?
— Защото почват да ме дразнят. Виж сега звуча като някакъв луд. Защото почват да ме дразнят.
— Знаеш какво прави малкия ми син? Нещо като не му харесва «Дразниш ме!». Какво значи дразнят? Не си ли тръгваш от всяка любов с най-доброто от нея?
— Тръгвам си така, че така хлопвам вратата че тя никога повече не се отваря, тоест тръгвам и не се обръщам назад. Можеш да питаш всеки, който е бил в живота ми.
— Знам, аз те питам, за да чуят и хората.
— Никога. Значи приключили една връзка, нито звъня, нито търся.
— Максимата – живей днес, загърби миналото. Как ти звучи?
— Звучи ми наред, но не се отнася като за случаи, когато става въпрос за връзки. Защото хората много трудно преживяват връзките си, това поне което съм виждал, аз много лесно. Аз, сякаш мога да се събера..
— Каква е твоята рецепта?
— Моята рецепта е работа, работа, работа. Трябва да имаш много работа и да мислиш за работа, за да не мислиш за нищо друго и минава.
— Мисля че това е рецептата на всяка риба.
— Така е.
— А как може да бъде сготвена една риба? Риба е зодиата на Азис. В преносен смисъл да..
— Рибата е..можеш да я сготвиш..Не е трудно. Но знаеш което най-страшното скача от тигана. Тръгваш да я готвиш, в мига в който тя реши че може да оживее скача и отнова се влиза в морето и нищо не можеш да направиш.
— А ти какъв си? Готин? Мисля че бастун (?).
— А, така е. Може. Може. Всеки може да ме хване. Чака да се изкажа. Всеки може да ме хване. Е, хубаво, хващайте ме. Не всеки може да ме изяде.
— Не всеки може да те задържи.
— Те се хранят от мен, но не могат да ме изядат. Прозвуча като..
— Защото си голяма риба.
— Не знам каква риба съм, но съм риба, която отново си скача в морето от тигана, обратно.
— Трудно ли ти е?
— Не, не ми е трудно. Не ми е трудно. Мога го.
— Ако се съберат и две риби, какво става?
— Не съм се събирал, никога съм..
— Какво чакаш?
— О, не.
— Какво чакаш? Има толкова риби в море.
— Аз Деси Слава е риба и на седмия март родена, ние сме астрални близначки.
— А ти си спал с нея?
— Да.
— Имам предвид секс?
— Не. Май.
— Признал си току-що. Азис и Десислава са били заедно.
— Аз ако съм правил секс с Десислава, щях да се похваля.
— Тогава защо се похвали на всички че си спал с мен?
— Помниш ли като спяхме заедно..
— Помня.
— Кажи как щях да ни изнасилят.
— Теб.
— Теб.
— Не, аз се надявах, да съм сама, а се оказа, че не съм..
— Вие си мислите..мога ли да го разкажа?
— Разбира се.
— Слушайте, скъпи приятели, заминаваме () записи. Имаше едно студио с един наш прекрасен колега и, не знам защо, трябваше да останем да спим там. Може би за да довершим запис на другия ден, но това беше на триста километри от тук.
— Не, бяхме в Плевен.
— Не казвай къде сме били. О! Защо, Кали, си толкова не ме се познаваш!
— Добре.
— И се наложи да спим у едни хора, много страни хора..момчета бяха мъже..в смисъл двама ли бяха? Май бяха повече.
— Две бяха.
— Две момчета.
— Две.
— Две. И много страно защо те се ни наредиха - ти ще спиш тука с той, ти ще спиш тука с той. И ние с Кали сидим, помниш ли?
— Да.
— Сидим и се гледаме, те ни се подредиха кой къде ще спи, погледнахме сме с нея и си легнахме двамата на спалната. Бил съм хъркал цяла нощ.
— Не е вярно. Това никога не съм го казвала. Винаги съм казвала, че..
— Ти каза, че съм хъркал.
— Не, не, не. Тогва беше пълен и аз казах, че край.
— К'во край?
— Че не хъркаш.
— А, добре. А, да. Както и да е. В смисъл най-смешното беше, че..
— Хайде да не разказваме на хората, моля ти се.
— Защо да не разказваме, бе? Хората трябва да знаят как са се опитвали да ме изнасилат.
— Нас не могат да ни изнасилват, освен духовно интелектуално, няма как другояче да ни се получи.
— Но се опитаха да ни пренаредат, кой къде ще спи и така ние сгушнахме с Кали.
— Въпрос е, че си спал с мен. С кои други певици си спал?
— Май с всичките. Лъжа. Лъжа. Лъжа.
— С коя ти беше най-хубаво?
— Не мога да кажа. Не знам.
— Май ми лъжеш че си..
— Спал съм на едно легло с всички. Не със всички, с повечето. Защото хората..
— Ти мъж или жена си, кажи на хората за първи път тук в «Споделено».
— Кого питаш?
— Тебе. Васко.
— Обърках ли те?
— Васко.
— Аз съм си мъж естествено нали чисто физически. Понякога..
— Десислава си объркаш, мен не.
— В смисъл? В смисъл?
— В същия в който го разбрах.
— Не те разбрах абсолютно.
— Е, значи ти си обърка. Лошо.
— Е, нещо си говори тука никой нищо не разбира, някакви секс-навици се правят. Да, преспах с теб, Кали, тогава бих правил секс.
— Не, вече ми отказа. Няма да повторя. Аз само по един път питам, ако ми откажат край да повтарям. Отказва ми в НДК.
— В НДК! О, в гардеробчето!
— В двореца на културата! В гардеробчето, да. Има много интересни истории, които можем да разкажем с Васко.
— Тя си беше скрила в гардеробчето за да ми изкара акъла, къде слагаме дрехите, аз отварям вратата и тя застанала вътре, и каза – ела. Викам е какво си? Що си? И това пред хората и се забавляваме, разбира се, има много готин моменти.
— Аз мисля че трябва да дойдеш като гост в едно цяло предаване да изберем тема. Наистина аз също искам да поговорим за музика, защото това е водещо и в моя живот. Искам да разкажеш за Рая, за прекрасното дете, как го отглеждаш, за да можеш да излезеш от образа който всички приемат – Васко-Азис, певеца, скандалния, екстравагантния.
— Аз и у дома така си говоря. Аз и пред дете така си говоря, по този начин, защото то трябва да..Аз не мога да бъда друг вкъщи, това съм аз.
— Да, знам, искам да ти задавам два три сериозни въпроса тъй като времето напредва. Искам да отговориш какво смяташ по въпроса убили поп-фолка естрадата?
— Да.
— Как го направи и защо се получи?
— Сега ще ти кажа защо. Защото..колкото и да е клиширано. Ние сме много далеч от американската музика, нали, джаза, започваме от джаза, нали. Това е основата на американската музика, оттам вече нали всички останали жанрове и стилове. «Ню Йорк, Ню Йорк». Мога ли да ти го кажа с две думи? Нали, «Ню Йорк, Ню Йорк», парчето, което Лайза Минели направи толкова пупларна, няма нищо общо с «Излел е Дельо хайдутин» и това ще бъде, и така ще бъде.
— Искам да покажеш, че с «Излел е Дельо хайдутин» или подобна песен са много по-добри от един «Ню Йорк». Заповядай.
— А, искаш ли да ти изпея нещо фолклорно?
— Да, моля те.
— Избери си един от два. Кой искаш? Черния.
Не казвай любе лека нощ,
Не казвай любе лека нощ,
Че като казваш лека нощ,
Сърце пробождаш с остър нож.
— Скъпи зрители, дано след това «Споделено с Кали» се лее като песен. Надявам се да имам много интересни теми и гости, които да ви накарат да чакате предаването с нетерпение. Аз ще ви очаквам всеки делничен ден в шеснайсет и трийсет часа тук в студиото «Споделено с Кали». Желая ви слънчев ден, ако не виждате слънцето разкарайте облаците.