Има места които ги няма на картата. Има спомени за които няма забрава. Има проблеми които нямат решении. Има хора, които нямат значение. Ничии места, ничии спомени, ничии проблеми. Има истории които няма къде да чуете. Никъде освен в «Ничая земя». Там където отиват ничиите души.

Вие гледате «Ничия земя» отново ще ви заведем зад решетките. Но този път само за да ви запознаем с Инес, която в момента е там.

— (?) или то не се личи?
— Не се личи.
— Аз обичам по принцип такива (?). Сега искам да ти кажа, не знам колко овации такива лоши ще има, че съм (?), но ми дреме на сайдера както каза една моя приятелка. Вика дреме насайдера вика. Така че и на мен ми дреме кой каво ще каже. Притесни се.
— Ама, няма да го притесни.
— (?)
— Е, не знам. Срамежлив съм. Ако съм отвънка ок, ако съм тука..така..едно с едно..как да кажа.
— (?) на бързо, малко огледало..очна линия, молив.
— Не знам. Аз не мога да сложа очна линия, в смисъл..
— Правилно, защото е трудно.
— Не е трудно, ама аз се притеснявам. Аз имам хубави снимки в Интернет. Инес, като натиснеш и видиш три снимки хубави. Коса, прическа, грим. Точно както се отвънка. Нали, фризьор, гримьор. А пак и коментари много си красива, много си симпатичен, много си готин. А те тука комплексари отвсякъде. Аз не знам, те от какво ги интересувам. Аз какво правя, какво не правя. Вчера идват двама пастори, двама пастори които всяка неделя идват и аз от това че ми казаха ти защо си гримиран? И аз казах сега ви избивате комплекси или просто съдите хората кой как се облича и кой как се гримира..и те – ама, не, просто само казваме..какво казваш? Значи ти идваш тука да говориш за Господ, не идваш тука да говориш как се облича и те направо, как да кажа, казах истината. Ти защо идваш да кажеш, че аз се обличам женски, че краката ми са лакирани, ако ще идваш всяка неделя говори за Господ, не говори за мене, аз защо съм гримиран и защо съм в смисъл женствен. А той снима ли се в момента?
— Снима, да.
— И това (?)
— Еми, да.
— Е, защо? Аз мога да изглеждам грозен.

Инес която се гримира за да застане пред вас всъщност е Илия Борисов. Както ще стане ясно той предпочита да е тя във всеки един смисъл. Как се чувства жената в тялото на мъж и то в затвора където пребивава само с представители на силния пол? Как се отнасят с нея бандитите? Как я охажват? И плашат ли я убийците? Какво знаят мъжете за жените и обратното жените за слабостите на мъжете? За всичко това от класната стая превърната в изповедалня, гримьорна, склад за спомени и кабинет за проектни предложения с обратен знак.

— Илия или Инес?
— Инес.
— Инес.
— Да.
— Като към той да се обръщам към теб или като към тя?
— Към той.
— Към той?
— Да. А Инес е просто само едно (?) имя което искам да забелязвам. Защто съм мечтател. Ако искам да издам книга или нещо подобно – Инес. Искам да ме знаят Инес. Не Илия. Защото аз съм артист.
— Ама, Инес е по-скоро женско.
— Не, и мъжско е. Аз познавам, в смисъл, и футболист има с имена Инес . Мен ми харесва това име. Инес. Понеже аз съм Илия съвпада с И – Инес. То не е някакво такова курвенско да го кажа директно. А е някакво таково..Харесва ми. Това е.
— Ами, ти се чувстваш по-скоро жена отколкото мъж?
— По-скоро артист. Влизаш в кожата на жена, ама в кожата на мъж когато..
— Когато се налага..
— Да.
— Ама в кожата на мъж само когато се налага иначе в кожата на жена?
— Кожата на жена по-често, защото отвънка много приятелки има и те ме приемат като приятелка. Аз съм си такъв и женствен. Така че..Не може един човек да се отрече от съдбата си. Разбираш ли?
— Тоест, ти се приценяваш по-скоро като жена?
— Да.
— Кога го осъзнах? От детството ти?
— Знаеш ли защо? Защото оценявам себе си. Красив съм. Ако съм грозен, грозен съм няма да бъда артист и да се вживявам в ролята на жена. Но докато съм си готин и млад , защо пък да не е направя..
— Тука за теб как говорят? Като Инес, тя?
— Инес.
— Инес и жена. Как една жена оцелява тука при всички тия бандити, гангстери от подземния свят?
— Аз съм доволен от един. Но няма да споменавам засега защото..де да знам може би още рано да споменавам.
— Те като жена ли те харесват?
— Да. Като момче няма как да ме харесват.
— Ти на колко години си?
— На двайсет и три. Има хляб така че..
— Има хляб. Имаш ли семейство навън?
— Имам семейство, което е разрушено за съжаление.
— Ти кажи ми първо защо попадна в затвора?
— За кражби.
— За кражба.
— Да.
— За кой път си в затвора?
— Е, няма да кажа.
— Няколко пъти.
— Не мога да кажа, защото ме е срам да го кажа даже. Мога да кажа..
— Поредица от кражби.
— А?
— Поредица от кражби.
— Е, не баш толкова поредица от кражби, колкото..То е много сложно. Сега ми вдигнаха едно обвинение което е много, много противно за мен. Аз никога не съм правил грабеж и мене ме обвиняват в грабеж? Как така? Кой грабеж?
— Как се чувстваш тук?
— Когато аз искам да се чувствам добре се чувствам добре. Когато не ми е някакси комфортно слагам слушалките и слушам музика и си представям че съм певица. Понеже имам такъв талант към пеенето, обаче не мога да го казвам защото..не ме е срам, но явно трябва пари, финансиране.
— Ти какво правиш по цял ден? Как си изкарваш време?
— Започнал съм да пиша книга. Мечтаех си. Слушам музика. Гледам сериали. Гледам новини, всичко какво се случва в тази държава и извън света. Обаче мен ме интересува за държавата и слушам и разгадавам какво ще се случи, какво няма да се случи. Това много интересно. Когато аз чуя някаква дума от депутат , министър какво иска да каже аз направо го разбирам от устните, от езика, че лъже.
— Имаш ли си приятел?
— Имам приятел който много го обичам, ама той е от (?). Тука нямам. Тука има само една илюзия (?) през извенение. И да те ликвидира от него. Но аз не съм толкова тъп така че не се отдавам.
— Защо казваш че е илюзия? Може да ти харесват и тук?
— Ами харесват ми, аз не го отричам, но всички са..може би всички са грешни в мисленето. Жалко е това.
— Е, как мисли за теб?
— Е, защо за мене? Аз съм против, аз искам да мислят трима човека за мене. Няма да кажа точно кой, мога само да кажа..
— Трима човека да мислят за тебе?
— Да, защото те са ми много любими, но няма да кажа кой.
— Добре. Ти какви отношения имаш с тези тримата момчета? По-близки ли сте?
— Средне. Аз им помагах.
— Средне без секс?
— Да.
— Айде, бе.
— Честно. Честно ти казвам.
— Е, не ти вярвам.
— Е! Ако искаш не вярвай. Казвам истината, аз съм директен, като казвам, казвам.
— Кога осозна че си по-различен?
— От малкия. Аз така се родих.
— Как?
— Еми, така. С женствени гормони да кажа. Так съм си родил, съжелявам, това е съдба. Не ме изнасилил никой, нямах насилия, не.
— Просто се чувстваш като момиче още от раждането?
— Още от раждането, да. И наистина постигнах малко и хубави неща, разбира се, това което съм мечтал да обличам, което съм го виждал по списанията или по някой не мога до повярвам че аз го испитвах наистина. И тогава ми тръгна..
— С рокли, с..
— Да, с всичко. Значи все едно обиждат проститутките, обаче много готино се обличат. Аз обичам да се обличам като звезда, защо пък не. Един път се живеем. Нека човек да се обличат както иска. Който се срамува срамува, който не се срамува, нека да живее както иска.
— Като звезда какво означава? Чоропогашник и рокли?
— Да, да. Всичко.
— Ботуши най-много обичам, ръкавици от тук не знам това ми отива. В момента не съм с това, но обещавам, че ще го покажа като изляза. Само на светло и на чисто. Не е ли така?
— Мислил ли си за операции?
— Не. Милион никога няма да се правя операции, защото аз по принцип съм си много готино момче, което вживява в ролята на жена. Ама аз съм артист.
— Нали знаеш че артисти се обличат всякакви, гримират всякакси могат да бъдат жени, мъже. Могат да бъдат всякакви. Така че аз съм това.
— Въпросът е, ти сексуално как се чувстваш?
— Еми, добре, как се чувствам? Еми, добре.
Косата ми е распусната. Тя е, как да ти кажа, косата и (?).
— А боядисаш ли?
— А?
— Боядисваш ли?
— Боядисвам, а сега нямам време тука защото това е затвор, ако съм отвънка.
— Много е дълга.
— А, дълга, друг път тя е още по-хубава. Когато съм отвънка, разбираш ли?
— Защото я правиш, гримираш се.
— Да.
— Прически, сешоари.
— Да.
— За колок време се подготвяш?
— За прически или?
— Е така , да излезеш. Гримираш, прически..
— Два часа.
— Два часа.
— Понякога три, защото първо в стаята която имам отвън няколко чифта токчета..пробвам кои ми отивам, кои не ми отиват, с кой туалет, какъв туалет, ръкавици. С какви ръкавици..ако са черни до тука примерно, ботуши черни задължително с дънки някакви хубави къси прекрасни с боди и едно (?) такова късо, гъвкаво за да се мислиш че имаш бюст примерно и така впечатляваш с тази красота и с тези дрехи клиентите.
— А бельото какво е?
— Бельото задължително бикини. Много обичам, обаче тука няма как да нося бикини защото не искам тук в затвора. Ще изтерпя наказанието живот и здраве до една година и след това ще участвам в «Нечия земя» като водещ.
— Къде пазаруваш? В дамски магазини?
— Дамски магазини. Повечето в моловете когато имам нали повече пари отивам в мол да се забавлявам, хапвам сладко, вживявам се в ролята на принцеса защото пък не.
— Говориш бих искала..в женски род.
— Да, там говоря. Говоря с определени момичета, които аз ги харесвам, като приятелки и аз съм вживял в ролята и аз съм тя, като жена, разбираш ли?
— Здрасти, ма. Как си, ма? Ела тука. Е, какво ще правим? Е, ще ходим на дискотека? Е, пак на дискотека. Айде сега малко на ресторан на жива музика.
— Колко си тука?
— В групата три, а в целия завтор не знам колко. Добре, и да са сто какво? примерно..да са живи и здрави. Нека да бъдат товае което е, да не се крият и да неги съдят, другите. Нас да не съдиш защото ние ще съдим вас.