Изучение иностранных языков:
славянских, тюркских, мертвых и других
Меню
Языки
Последние статьи

Плюя - переходный глагол несовершенного вида.

Значение

плю̀еш, мин. св. плюх, мин. прич. плюл, несв. и плю̀на;

1. Выплевывать изо рта слюну.

2. Выплевывать изо рта что-то.Плюя горчивата храна.

3. Прен. Кого, какво. В выражении недовольства, осуждения. Всички плюят постъпката му.

4. На какво/на Кого.Выражение безразличия. Плюя на помощта ви.

- Не плюй срещу вятъра. — Не плюй против ветра.

- Плюя в лицото. — Выражать презрение к кому-то в его присутствии.

- Плюя си в пазвата. — Успокаиваться после сильной угрозы.

- Плюя си на краката. — Быстро убегать.

- Плюя си на лицото. — Поступаю так, что теряю уважение окружающих.

- Плюя си на ръцете. — Начинать работать.

Изявително наклонение
Сегашно време
ед.ч. мн.ч.
1 лицо плюя плю-ем
2 лицо плю-еш плю-е-те
3 лицо плюе плю-ят

 

Минало свършено време (аорист)
ед.ч. мн.ч.
1 лицо плюх плюх-ме
2 лицо плю плюх-те
3 лицо плю плю-ха

 

Минало несвършено време (имперфект)
ед.ч. мн.ч.
1 лицо плю-ех плю-ех-ме
2 лицо плю-е-ше плю-ех-те
3 лицо плю-е-ше плю-е-ха

 

Минало неопределено време (перфект)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо плюл съм плюла съм плюло съм плюли сме
2 лицо плюл си плюла си плюло си плюли сте
3 лицо плюл е плюла е плюло е плюли са

 

Минало предварително време (плусквамперфект)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо бях плюл бях плюла бях плюло бяхме плюли
2 лицо беше плюл беше плюла беше плюло бяхте плюли
3 лицо беше плюл беше плюла беше плюло бяха плюли

 

Бъдеще време
ед.ч. мн.ч.
1 лицо ще плюя ще плюем
2 лицо ще плюеш ще плюете
3 лицо ще плюе ще плюят

 

Бъдеще предварително време
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо ще съм плюл ще съм плюла ще съм плюло ще сме плюли
2 лицо ще си плюл ще си плюла ще си плюло ще сте плюли
3 лицо ще е плюл ще е плюла ще е плюло ще са плюли

 

Бъдеще време в миналото
ед.ч. мн.ч.
1 лицо щях да плюя щяхме да плюем
2 лицо щеше да плюеш щяхте да плюете
3 лицо щеше да плюе щяха да плюят

 

Бъдеще предварително време в миналото
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо щях да съм плюл щях да съм плюла щях да съм плюло щяхме да сме плюли
2 лицо щеше да си плюл щеше да си плюла щеше да си плюло щяхте да сте плюли
3 лицо щеше да е плюл щеше да е плюла щеше да е плюло щяха да са плюли

 

Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо плюел съм плюела съм плюело съм плюели сме
2 лицо плюел си плюела си плюело си плюели сте
3 лицо плю-ел
плюел е
плю-е-ла
плюела е
плю-е-ло
плюело е
плю-е-ли
плюели са

 

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо плюл съм плюла съм плюло съм плюли сме
2 лицо плюл си плюла си плюло си плюли сте
3 лицо плюл
плюл е
плю-ла
плюла е
плю-ло
плюло е
плю-ли
плюли са

 

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо бил съм плюл била съм плюла било съм плюло били сме плюли
2 лицо бил си плюл била си плюла било си плюло били сте плюли
3 лицо бил плюл
бил е плюл
била плюла
била е плюла
било плюло
било е плюло
били плюли
били са плюли

 

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо щял съм да плюя щяла съм да плюя щяло съм да плюя щели сме да плюем
2 лицо щял си да плюеш щяла си да плюеш щяло си да плюеш щели сте да плюете
3 лицо щял да плюе
щял е да плюе
щяла да плюе
щяла е да плюе
щяло да плюе
щяло е да плюе
щели да плюят
щели са да плюят

 

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо щял съм да съм плюл щяла съм да съм плюла щяло съм да съм плюло щели сме да сме плюли
2 лицо щял си да си плюл щяла си да си плюла щяло си да си плюло щели сте да сте плюли
3 лицо щял да е плюл
щял е да е плюл
щяла да е плюла
щяла е да е плюла
щяло да е плюло
щяло е да е плюло
щели да са плюли
щели са да са плюли

 

Условно наклонение
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо бих плюл бих плюла бих плюло бихме плюли
2 лицо би плюл би плюла би плюло бихте плюли
3 лицо би плюл би плюла би плюло биха плюли

 

Повелително наклонение
ед.ч. мн.ч.
плюй плюй-те

 

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
ед.ч. м.р. плют
непълен член плю-тия
пълен член плю-ти-ят
ж.р. плю-та
членувано плю-та-та
с.р. плю-то
членувано плю-то-то
мн.ч. плю-ти
членувано плю-ти-те

 

Минало свършено деятелно причастие
ед.ч. м.р. плюл
непълен член плю-лия
пълен член плю-ли-ят
ж.р. плю-ла
членувано плю-ла-та
с.р. плю-ло
членувано плю-ло-то
мн.ч. плю-ли
членувано плю-ли-те

 

Минало несвършено деятелно причастие
ед.ч. м.р. плю-ел
ж.р. плю-е-ла
с.р. плю-е-ло
мн.ч. плю-е-ли

 

Сегашно деятелно причастие
ед.ч. м.р. плю-ещ
непълен член плю-е-щия
пълен член плю-е-щи-ят
ж.р. плю-е-ща
членувано плю-е-ща-та
с.р. плю-е-що
членувано плю-е-що-то
мн.ч. плю-е-щи
членувано плю-е-щи-те

 

Деепричастие (отглаголно наречие)

плю-ей-ки