Изучение иностранных языков:
славянских, тюркских, мертвых и других
Меню
Языки
Последние статьи

словарь

плювам

Плювам - переходный глагол несовершенного вида.

Значение

плю̀ваш, несв. Плюя.

ед.ч. мн.ч.
1 лицо плю-вам плю-ва-ме
2 лицо плю-ваш плю-ва-те
3 лицо плю-ва плю-ват

 

Минало свършено време (аорист)
ед.ч. мн.ч.
1 лицо плю-вах плю-вах-ме
2 лицо плю-ва плю-вах-те
3 лицо плю-ва плю-ва-ха

 

Минало несвършено време (имперфект)
ед.ч. мн.ч.
1 лицо плю-вах плю-вах-ме
2 лицо плю-ва-ше плю-вах-те
3 лицо плю-ва-ше плю-ва-ха

 

Минало неопределено време (перфект)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо плювал съм плювала съм плювало съм плювали сме
2 лицо плювал си плювала си плювало си плювали сте
3 лицо плювал е плювала е плювало е плювали са

 

Минало предварително време (плусквамперфект)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо бях плювал бях плювала бях плювало бяхме плювали
2 лицо беше плювал беше плювала беше плювало бяхте плювали
3 лицо беше плювал беше плювала беше плювало бяха плювали

 

Бъдеще време
ед.ч. мн.ч.
1 лицо ще плювам ще плюваме
2 лицо ще плюваш ще плювате
3 лицо ще плюва ще плюват

 

Бъдеще предварително време
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо ще съм плювал ще съм плювала ще съм плювало ще сме плювали
2 лицо ще си плювал ще си плювала ще си плювало ще сте плювали
3 лицо ще е плювал ще е плювала ще е плювало ще са плювали

 

Бъдеще време в миналото
ед.ч. мн.ч.
1 лицо щях да плювам щяхме да плюваме
2 лицо щеше да плюваш щяхте да плювате
3 лицо щеше да плюва щяха да плюват

 

Бъдеще предварително време в миналото
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо щях да съм плювал щях да съм плювала щях да съм плювало щяхме да сме плювали
2 лицо щеше да си плювал щеше да си плювала щеше да си плювало щяхте да сте плювали
3 лицо щеше да е плювал щеше да е плювала щеше да е плювало щяха да са плювали

 

Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо плювал съм плювала съм плювало съм плювали сме
2 лицо плювал си плювала си плювало си плювали сте
3 лицо плю-вал
плювал е
плю-ва-ла
плювала е
плю-ва-ло
плювало е
плю-ва-ли
плювали са

 

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо плювал съм плювала съм плювало съм плювали сме
2 лицо плювал си плювала си плювало си плювали сте
3 лицо плю-вал
плювал е
плю-ва-ла
плювала е
плю-ва-ло
плювало е
плю-ва-ли
плювали са

 

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо бил съм плювал била съм плювала било съм плювало били сме плювали
2 лицо бил си плювал била си плювала било си плювало били сте плювали
3 лицо бил плювал
бил е плювал
била плювала
била е плювала
било плювало
било е плювало
били плювали
били са плювали

 

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо щял съм да плювам щяла съм да плювам щяло съм да плювам щели сме да плюваме
2 лицо щял си да плюваш щяла си да плюваш щяло си да плюваш щели сте да плювате
3 лицо щял да плюва
щял е да плюва
щяла да плюва
щяла е да плюва
щяло да плюва
щяло е да плюва
щели да плюват
щели са да плюват

 

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо щял съм да съм плювал щяла съм да съм плювала щяло съм да съм плювало щели сме да сме плювали
2 лицо щял си да си плювал щяла си да си плювала щяло си да си плювало щели сте да сте плювали
3 лицо щял да е плювал
щял е да е плювал
щяла да е плювала
щяла е да е плювала
щяло да е плювало
щяло е да е плювало
щели да са плювали
щели са да са плювали

 

Условно наклонение
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо бих плювал бих плювала бих плювало бихме плювали
2 лицо би плювал би плювала би плювало бихте плювали
3 лицо би плювал би плювала би плювало биха плювали

 

Повелително наклонение
ед.ч. мн.ч.
плю-вай плю-вай-те

 

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
ед.ч. м.р. плю-ван
непълен член плю-ва-ния
пълен член плю-ва-ни-ят
ж.р. плю-ва-на
членувано плю-ва-на-та
с.р. плю-ва-но
членувано плю-ва-но-то
мн.ч. плю-ва-ни
членувано плю-ва-ни-те

 

Минало свършено деятелно причастие
ед.ч. м.р. плю-вал
непълен член плю-ва-лия
пълен член плю-ва-ли-ят
ж.р. плю-ва-ла
членувано плю-ва-ла-та
с.р. плю-ва-ло
членувано плю-ва-ло-то
мн.ч. плю-ва-ли
членувано плю-ва-ли-те

 

Минало несвършено деятелно причастие
ед.ч. м.р. плю-вал
ж.р. плю-ва-ла
с.р. плю-ва-ло
мн.ч. плю-ва-ли

 

Сегашно деятелно причастие
ед.ч. м.р. плю-ващ
непълен член плю-ва-щия
пълен член плю-ва-щи-ят
ж.р. плю-ва-ща
членувано плю-ва-ща-та
с.р. плю-ва-що
членувано плю-ва-що-то
мн.ч. плю-ва-щи
членувано плю-ва-щи-те

 

Деепричастие (отглаголно наречие)

плю-вай-ки