Хан - существительное имя мужского рода.
Значение
ха̀нът, ха̀на, мн. ха̀нове, м. Истор. Проболгарский, тюркский владетель. Хан Аспарух.
прил. ха̀нски, ха̀нска, ха̀нско, мн. ха̀нски. Хански кон.
ха̀нът, ха̀на, мн. ха̀нове, (два) ха̀на, м.
1. Устар. Городское заведение подобное отелю в прошлом.
2. Придорожная таверна и ночлег.
сущ. умал. ха̀нче, мн. ха̀нчета, ср. Еленското ханче.
ед.ч. | хан | |
---|---|---|
непълен член | ха-на | |
пълен член | ха-нът | |
мн.ч. | ха-но-ве | |
членувано | ха-но-ве-те | |
бройна форма | ха-на | |
звателна форма | – |