Имамник - существительное мужского рода.
Значение
мн. изма̀мници, м. Человек, который обманывает, врет.
| ед.ч. | из-мам-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | из-мам-ни-ка | |
| пълен член | из-мам-ни-кът | |
| мн.ч. | из-мам-ни-ци | |
| членувано | из-мам-ни-ци-те | |
| бройна форма | из-мам-ни-ци | |
| звателна форма | из-мам-ни-ко | |