Благодаря ви! Здравейте скъпи зрители, знаете че часто пишат за мен по жълтите вестници. Както каза Митко Бербатов обаче по-добре не четете желти вестници защото пишат само глупости. Наскоро попаднах на нещо много вярно «Азис от години си другарува с Кали». Поздравения за тези които са го написали, това е самата истина. От години не само че си другаруваме, а и песни пеем заедно. Затова за мене голяма чест да ви представя моята приятелка, лицето на третия сезон на «Споделено» невероятнта Кали. Уникална е. Вижте я.

— Заповядай, добре дошла в моето предаване.
— Благодаря. Добре заварил.
— Изглеждаш зашеметяващо.
— Благодаря ти!
— Красива, слаба, със съвсем нови придобивки. Неща които ще ми избодат очите сякаш...
— Страхотни гривни, нали?
— Малко над гривни има и..
— И много хубави обици.
— Да, и много хубави обици. А между гривните и обиците, скъпи приятели, е нещо което аз от години съм приятел с нея, но за първи път го виждам.
— Така, с години те се промени гормоналния баланс в тялото и някои форми се променят.
— Две нови момичета които не знам дали трябва..в началото не трябва да започвам с това, но не можел те ми бодат в очите.
— Добре.
— Предполагам че нарочно си се облякла по този провокативен начин.
— Не. Красивото облекло дължи на стилистката на предаването Наталия Велинова
— Така е. Но нямаше ли нещо по? Нещо по..
— Тя е решила, че така ще изглежда най-добре за първи път.
— Наистина, знаеш ли помня че много, много пъти да не кажа десетки, стотици пъти сме говорили за, скъпи приятели с Кали си говорихме, много, много често за..
— За какво ли не..
— За отношения към пластичната хирургия. Имаш ли ти такова? В смисъл, твоето мнение беше крайно, крайно да кажем. Ти беше една от малкото да не кажа единствената която не беше докоснала своя бюст.
— Аз докосвам бюста си непрекъснато докосвам бюста си, не спирам да го докосвам.
— Добре. Да кажем така, нито един медицински работник или..
— Аз си мисля, че за пластичната хирургия трябва да кажем само това, че в България има прекрасни хирурзи и всеки, който има нещо което го кара има по низко самочувствие, трябва да ги посети и да им се остане в ръцете, от там нататък кой какво прецени за себе си нека го направи.
— Ужасно си права. На мен ли го казваш? Аз там спя, мила.
— Да.
— В смисъл хирургия по някакъв си начин ми дава нещо което (?) не го получавам тоя самочувствие, разбираш ли?
— Изглеждаш много естествено, така че явно посещаваш добре такива.
— Благодаря ти. Ти също. Но да сменим темата. Тоест да се започнем разговора по начин по който си го правим с теб у дома на дивана. Колко хубаво си пеем, колко си говорим.
— Ти пееш хубаво, аз хубаво слушам.
— Не е вярно, ти пък имаш..
— Това са големите ми умения, да мога да слушам хубаво.
— Ти имаш нова песен която аз слушах с така страхотно желание и не само защото, нали си добър изполнител но това сега няма какво (?) тука, но кожата ми реагира, а когато, скъпи приятели, моята кожа реагира, тоест когато настръхна един изполнител. Аз смея да твердя че съм човек който разбира от музика.
— О, да.
— Значи трябва много да пееш за да ме накараш да настръхна, а аз настръхнах два пъти и ти го показах.
— Ти освен от себе си настръхваш и от мен.
— И от теб настръхвам и от тези две твои нови приятелки настръхвам. Аз просто не знам, какво се случва в това предаване, бе, хора. Помощ! Кажи ми..
— Какво правя през последните години или?
— Не, искам да зная чувстваш ли си добре в телевизията?
— В какво?
— В телевизията, когато си на гости. Чувстваш ли си добре? Има ли моменти в които се притесняваш?
— Никога не ми се е случвало да се притеснявам, когато съм била интервюирана от добри водещи, разбира се, имало и въпроси на които не съм искала да отговарям и смятам че съм намирала най-подходящия начин.
— Кои са въпросите които мразиш?
— Те са свързани, разбира се, с личния живот.
— Тоест личния? Защото има личен и личен.
— Личен и личен, ама тотално личния ми живот. В смисъл когато ми задават въпроси свързани с това какво прявя извън сцената, извън прожекторите, извън светлините, не ми е добре да споделям, затова си имам психолог и приятели.
— Значи само за сцена може да си говорим? Така е. Ходиш на психолог? Момент.
— Да, разбира се, психолог.
— В смисъл, имаш проблеми или нещо? Психолог звучи страшно в България.
— Много по-добре да споделиш, ако имаш някакво напрежение или някакво емоция през деня свързана с твоето емоционално състояние с човек, който може да погледне ситуацията от страни.
— Истинско ли е това?
— Разбира се.
— Той получава пари за това нещо?
— Разбира се. Разбира се.
— Еми, добре, аз ти вярвам защото не само, че съм за психолог, скъпи приятели, скъпи зрители, аз може би не трябва да изляза и от там, но нали нещата съвсем по друг начин стоят, когато например може да дойде красива и успяла жена, каквато е Кали, която, за първи път когато я погледнеш тя няма никакви проблеми.
— О, всички имаме проблеми.
— Знаеш, ти си толкова усмихната. Кажи за твоите проблеми?
— Ами, моите проблеми са свързани с това, че трудно понякога успявам да разпределя времето си така за да мога да направя всичко, което трябва да направя, пак искам да направя много неща в живота си и смятам, че трябва да съм дейна по двайсет и четери часа. Не ми стига деня, това е моя голям проблем.
— За музика ли не ти стига деня?
— За всичко. Не ми стига за приятели, не ми стига да отида да пояздя кон.
— Имаш кон. Яздиш кон.
— Нямам кон, но аз яздя чужди коне.
— Чужди коне. Добре. В смисъл чужди мъже?
— В смисъл плащам и яздя.
— Добре, че не чужди мъже, скъпи приятели.
— О,не. Чужди мъже, не.
— Да, между другото, морално теб винаги е било така на високо ниво.
— Абсолютно. Ти не ме питай какви са моите проблеми. Какви са твоите проблеми?
— Аз нямам никакви проблеми.
— Ти нямаш?
— Може единствено за това да бъда по-черен, по-черен така кожата ми, но до сега не се получават нещата.
— Защо държиш на този черен цвят не казват ли, че бялото е аристократично? Не искаш ли да изглеждаш аристократично?
— Не. Знаеш ли, много пъти пробвах да изглеждам аристократка, но го докарам до проститутка и не мога да се боря. Нямам сили да се боря вече предпочитам да съм една черна.
— Разбрах че в Русия много ти върви с тоя имидж.
— Да, между другото като каза Русия.
— ..се чудя дали да не потемнея и аз, да пробия на тоя така голям пазар.
— А, недей, мила, защото в Русия в началото ми се смееха преди да чуят как пея. Значи какво съм изтерпял, аз какви подигравки от страна.
— Видях, че имаш проблеми. Сподели!
— А, добре, споделям. Така. Искаш ли да се разменим ролите?
— Давай, давай.
— Искаш ли да станеш..да вземеш моето място, като водеща?
— Аз съм си заела място на водеща. Давай, говори!
— Какво искаш да ти кажа? Сега, за Русия ли?
— Да, разкажи ми за тази Русия сега.
— Пресловутата Русия...Не знам, как стана, стана изведнаж.
— Е, как не знаеш, нали пусна..
— За една нощ стана.
— ..клип там някакъв..
— Аз?
— Как попадна клипа там разкажи.
— Интернет. Интернет.
— А ти защо сложи този серп и чук.
— А това е вече и втория клип, който беше забелязан, защото исках да им го начуках по някакъв начин.
— Успял.
— Да, и успях.
— Но те в началото се шегуваха с това нещо.
— Подиграваха ми се. До момента в който сложих на чатала си серп и чук, който е символ нали на социализма в Русия.
— Да.
— Мисля, че беше и като герб на знамето им, нали на флага, който е националния им. Много хора обаче за съжаление и моите хора..знаеш аз имам една приятелка, която на деветнайсет години, много ми е готино, в смисъл когато идва в нас на гости и се гримираме и правим..
— Мъж или жена?
— Жена, приятелка. На деветнайсет години. Благодаря.
— Тази за която знам аз?
— Не. И тя казва така абе хубаво вдигаш краката ти, хубаво, ама ти като ги разтвориш винаги излиза нещо мига. И аз й казвам това е серп и чук. И тя казва какво е това?
— А, младите хора не знаят.
— Младите хора не знаят, какъв е символ на серпа и чука.
— А какъв е символ на серпа и чука?
— Е! Все пак. Знаеме всички, че това е нещо..в смисъл на веремето ни караха да рисуваме подобни неща и да ги слагаме навсякъде, ако може за да можем да покажем колко сме трудолюбиви. Едва ли не (?) изкараха прехрана на нивата, в житото, а пак баща ми железничар нали кове желяза да кажем.
— Какъв беше баща ти?
— Баща ми е музикант. Уникален музикант.
— И?
— И израснал съм с неговата музика, като акордеонист. Постояно му бяха счупени акордеоните и даже аз..
— От свирене?
— Ами, от свирене, от това че той постояно от сутрин сляза на стълбите пред вкъщи, сяда се настройва и започна да се свири.
— Помня ти му поръча едни магнитни лентички, за да спрят да го болят китките. Продолжава да свири и до днес.
— Продолжава да свири. Между другото, не е хубаво човек да говори по този начин нали в смисъл да изтиква нещата, който е правил. Аз не ги изтиквам, аз ги споделям, защото предавана сега за споделено. Баща ми имаше една мечта преди години да има истински, оригинален акордеон Велтмайстер.
— Успя ли да се сдобие с такъв?
— Да.
— Ти ли му го купи?
— Да, аз му го подарих. Не го казвам, защото знам много хора сега ще реагират..аз си искам пък да го сподели да кажа че една от мечтите на татко се сбъдна, освен да има най-красивата дъщеря и да има оригинален..
— И най-красивата жена. Как всички знаем майка ти е много красива.
— Да, майка ми е уникална.
— Тя пее ли?
— Знаеш ли, майка се опитва да пее трийсет години, миличка, постояно и тя надава глас иска и тя да влезе в музикантите, и не става, майко, спри, побъркваш ни.
— Не се е родила в това време, когато всичко е възможно.
— Мислиш ли?
— Еми, да.
— Говориш за певиците които мисля напоследък се нароиха.
— Ти говориш за тях.
— Ти говориш за тях.
— Не, ти говориш за тях.
— Почна се.
— Аз говоря, че майка ти не се е родила във време в което имаш повече възможности да ти се случат нещата.
— Факт. Знаеш, между другото ми прави впечатление, че ти си станала много добронамерена.
— Аз?
— Да, променила си се.
— Изобщо не е така.
— Променила си се.
— Мале! Само визията.
— Станала си добричка, бяла и добра станала. Преди беше готина.
— За бяла да, за добра..
— Беше готина преди, но сега си добра.
— Как ме харесваш повече?
— Готина и гадна беше преди. Точната дума.
— А как ме харесваш повече? Готина и гадна ли?
— Сега.
— Бяла и добра?
— Бяла и добра. Защото човек трябва да бъде добър.
— А ти зашо си мислил, че когато хората казват нещата с точното им наименование това ги прави лоши. Това ли е определение за лоши?
— Не, не. Аз помня че наистина много сме спорили на тази тема, обаче понякога това, нали, тези ни мнения по-добре да са между нас.
— Аз ще кажа каква съм станала? Аз съм станала бяла и дипломатична.
— Дипломатична от това защото..
— Защото никога не съм била лоша, аз винаги съм била добра, няма как да бъда лоша. В смисъл това че казвам нещата такива какива са.
— Абсолютно. Много си права. За да не спорим нека да си говорим за мъже.
— За мъже или за жени?
— Знаеш си.
— Добре, хайде тогава ми кажи щастлив ли си в личен план ето нали всички това казваш че се интересуват от личния живот. Има ли любовта приложение в твоето ежедневие?
— Дали съм щастлив?
— Страшни изречения формулирам.
— Да, знам кой ти го подсказва. Подхвърлиха там. Обърка ме. Успя. Шегувам се. Щастлив ли съм? Какво значи щастие? Щастлив съм когато съм спокоен, а когато съм..
— Искаш ли да ти кажа моето определение за щастие?
— Казвай.
— Когато тръгнеш сутрин на работа да бързаш да отидеш на работа да ти е готино и когато свършиш работа да бързаш да се прибереш вкъщи.
— Е, това е много яко. Да. Разделяш деня на две. Вярно е.
— А ние можем само да разделяме живота си на две, тоест на сцената да бъдем едни, вкъщи да бъдем други.
— Така е.
— Кали да зависи от Галя, Галя от Кали, Васил от Азис, Азис от Васил. Зависят ли те двамата един от друг?
— Знаеш един е мозъка, Васко е мозъка. Азис, Азия или там каквото съм реша да се казвам днес или утре, те са продукт на този мозък.
— Това предаване се казва «Споделено с Кали», може ли да ме споделиш нещо което не си казвал никога?
— Да, сега ли? Точно сега ли? Шегувам се. Чакай. Чакай.
— Знаеш че аз съм правила невероятни излияния в твоето предаване, направи твоето сега.
— Ами, нося дрехите на Николета Лозанова. Сега както се замислих..
— В смисъл, нейния сайз?
— Не. По-точно имам едни..имам едно бельо, едни пантолонки която тя забрави у дома. Това е съвсем сериозно, ето сега знам, че тя ще гледа. Трябваше да се преоблече и беше дошла с низки, долни панталонки такива като между гащички и боксер и не знам защо аз ги нахлузих, побързах да ги обуя. Ето това се сетих в момента, какво не зная хората и не съм казвал.
— Толкова елестан съдержи бельото или сте еднаково пълнички?
— Аз не съм нейния сайз.
— Значи голями еластанки има.
— Те са много широки и се сетих и се каза Боже..
— Тя ги свали, ти ги обул?
— Да, точно това направих.
— Не си ги перил?
— Не, не съм. Даже и в момента съм с тях.
— Да продолжим нататък.
— Аз мислих че ще кажаш искат да покажа гащите.
— Не, не. Гащите ще покажеш след рекламите. Изчети си анонса.
— А, добре. Скъпи приятели, ама вие наистина имате късмета Кали да е водеща «Споделено», защото с всяко предаване ще я познавате все повече, а тя е много интересна личност. След рекламите ще се насладите на друга, може би и по-скандална звезда. Мен.
— Здравейте отново, мисля че няма нужда да ви представям най-екстравагантната, най-провокативната и най-скандалната българска звезда, моя първ гост в «Споделено с Кали». Това е и мой много голям приятел – Азис.
— Благодаря ти. Мерси.
— Сега трябваше малко да сменим ролите, тоест ти трабяваше да разпиташ мен, аз трябва да разпитам теб, но започнахме да говорим за теб.
— Да.
— Ако искаш да излизем от клишето на това което се случва обикновено във всички предавания в който се интервюират двама души и да ми кажеш наистина какво те кара да изглеждаш по този начин? Какво те кара да правиш музика, която правиш в момента? Защото аз знам че освен музиката ти имаш и друга страст и това е телевизията.
— Да.
— Какво ти пречи все още да станеш ония режисьор който искаш да бъдеш? Разкажи ми.
— Ами, музаката ме кара да бъда различен. Аз обожавам да бъда различен. Музиката ми е различна от музиката на останалите. В деня когато чух твоята нова песен единственото което ми се прииска да стана и да се прибере и да напиша нова песен. Подсознателно, за да ударя твоята песен, защото в смисъл това ме мотивира и това е много хубаво, скъпи приятели, знаеш колко яко това да накараш някой да работи по-добре от теб. Надявам се не се сърдиш за тази моя искреност.
— Не, замислих се върху думите ти. Чудя се кой ме провокира за последен път.
— Ти ме провокираш в момента..
— Аз се чудя меня кой ме провокира за последен път.
— Кой?
— Мисля че се казва Никос Вертис.
— Е, добър е.
— Най-добрия. Иначе последните ти парчета са изключителни. Между другото защо точно не мога да живея без теб Андреа има мъже които искат да живеят, не могат да живеят без много други жени защо направи това име нарицателно за всяка жена.
— Трябваше да измился нещо което да го запеят всички. Аз винаги така правя музиката си, искам да е лесна (?), не искам да цитирам Шекспир в песните си. Аз искам хората когато изляза на сцената с цяло гърло да пеят, всички песента ми от начало до край и това нещо се случва. Как да живея без теб Андреа..
— Публиката има много млади хора.
— Да.
— Какви си мислиш че ги кара да те харесват, да те следват?
— Аз не мисля че ме харесват, аз мисля че се забавляват с мен.
— Харесвате ли Азис?
— Благодаря ви. Аз мисля че те харесват парчета които правя точно текстовете, това което ти казваш..
— Исключително (?) да изглеждаш е така, те щяха да слушат музиката ти. Аз ще ти отговоря после за себе си.
— Не, нямаше да слушат музиката ми.
— Грешка. Ти си много добър певец.
— Не, не. Аз съм много добър, благодаря ти. Но те нямаше да слушат моята музика, защото прекален по-добри певци има от мен в тази държава, които просто не изглеждат така. Те изглеждат нормални, обикновени, нали, нормални хора, които са нали хора от като всички. Аз не казвам че съм различен, нали, че изглеждам по-различно, но аз изглеждам по-провокативен начин и по някакъв начин те дърпам за окото, ще ти го извадя само и само за да ме видиш. Аз това го правя нарочно и умишлено.
— Същото правиш и с гласа си. Колко хора според теб чуват това което пееш, което казваш? Твоето послание.
— Послание. Знам ли? Нямам много послания в песните си, имам купон в моите песни.
— Защо не опитах с послание? Не мислиш ще те изкара извън България?
— Извън България няма да ме изкара българска песен, мила.
— А какво ще те изкара?
— Английска.
— А, защо така мислиш? Ти научи ли английски добре?
— Мисля че да, горе-долу се справям.
— Наскоро бях с една приятелка в чужбина отвън някакви шумове идваха и тя излезе и каза: «Е, quiet, бе!».
— Това като Сонка, спомних един случай мога ли да го разкажа?
— Разкажи, да.
— Аз много я обичам, Сонка, Софи Маринова. Аз, Бони и Софи сме в едно такси. Това се случи в Швейцария мисля че е в Берн и трябва да хванеме в шест часа самолета и вече четири и половина, нали се сещаш сме в таксито и сме смазани от участието, и диджей исках да кажа, и таксиметровия шофьор, който е швейцарец най-вероятно и си е пуснал радиостанцията така по-високо отколкото е нормално, и сме уморени..
— Швейцарец от Македония.
— Да, сто проценти е бил македонец. И по едно време сега сме изнервени и тоя нещастник викам как да не си удари пак по тая станция у главата и Софка (?) тоест аз, и се прави че говори английски, вика на човека – Ш, ало, клозет, клозет. Клозет означава close, нали затвори вече.
— Всъщност, клозет може да е френска дума.
— Тя е френска дума.
— Може да е отправила правилното послание, всъщност това е мнението за музика, която сте чули. Виж колкото на место первичните неща се оказват на (?).
— Ама, я разбра. Клозет, клозет и разбра.
— Защото е от Македония.
— Може. Защото клозет на френски мисля че е гардероб.
— Не.
— Клозет си е клозет.
— Добре.
— Остана ли те не татуирано място по тялото?
— Да.
— Кое е то? Да не би да показал..
— Не, не искай това. Обожавам татуировките.
— Искам го.
— Кое? Ето тук имам татуировка, и тук, тук нямам татуировка.
— Това е много тривиално. Покажи някое друго място, защото аз (?).
— (?). Има ли нещо което да не сте виждали от мен?
— Има ли нещо което не сте виждали?
— Е, сега.
— Ама, искаме да те видим такава истинска, красива в цялата прелест, другия път ще те поканя отнова да ме дойдеш на гости само че с вечерен туалет с гол гърб.
— С гол гърб. Тоест с коса. Искаш коса до кръста. Това е много скъпо.
— Добре. Този Велизар, който си го написал на дясната си ръка. Какъв е той?
— Ами, няма да говоря за него.
— Защо?
— Защото искам да говоря за песните си, не искам да говоря за приятелите си, не искам да говоря за хората от моя живот.
— Ние искам да разберем какъв човек си? Този Велизар (?) по някакъв начин музика която правиш?
— Да, факт, факт.
— С какво?
— С внимание, с нежност, с обич, с добър секс?
— Не, аз за секс не говоря. Нищо че изглеждам така леконрава.
— Това е огромен проблем между другото да не се говориш за секс защото ако нямаше секс, нямаша да те има и теб.
— Ами, да. Нямам секс.
— Или ти си Божие творение?
— Все отнякъде щях да се прокрадне.
— Разкажи за Велизар.
— Наистина, понеже много години съм говорил за личния си живот и за приятелите си и за мъжете до себе си и накрая и винаги ме приемаха несериозно, и казаха - хайде, хайде, стига, стига.
— Васко, никога не си говорил. Ти винаги си казвал само името на човека до теб, нищо друго.
— Така ли?
— Да.
— Боже, виж, аз сам съм си объркал. Какво става за вас?
— Никога не си говорил.
— Да, аз съм казвал че обичам някой и това е.
— Давай да кажеш нещо повече.
— Не искам. И съм казвал дайте да говорим за музика. Не, не (?). Искат да знаят какво се случва в нас.
— Добре, ти пееш ли му той докато те целува?
— Не.
— А докато те прегръща?
— Не.
— А докато му готвиш?
— Да.
— Всъност искам да кажа на всички вас, че..Азис или Васко готви?
— Васко естествено.
— Васил готви невероятно, Васил готви по-вкусно от моята майка. Ако имате възможноста някога да опитате от неговия гювеч, сарми.
— Ох, сармита. Заповядайте всички у дома чакам ви, скъпи приятели.
— Ама, трябва да покажеш и Велизар.
— Не, не трябва.
— Не трябва.
— Не трябва. Това..мисля че това е лоша поличба, в (?) в който разберат кой е мъжа до мен..
— И той си отива.
— И той си отива, изчезва и аз пак давай на ново.
— Аз мисля че такъв е живота на известните личности, както казах и аз не обичам да говоря за личния си живот.
— Да, виждаш че те и възпитвам.
— Но това е неизбежно. Трябва да кажем по няколко, по нещо. Трябва да кажем кой е человека до нас, за да знаят хората кого обичат и на кого се радват, все пак някакъв пример даваш.