На ничия земя неочакваните отговори и неочакваната откровеност (?) като жрица на любовта на магистрала.

Да хем можеж да отминеш, хем няма обаче как да не си я видял. Инес не харесва магистрали, но определено няма как да не си я видял, не само защото е различна, но и защото ролята й станала част от нея или от него. Колко хора успяват да си повярват толкова че са това което не са и да го превернат в част от себе си, а после да го отстояват. Изгубени в спектакъла, втора част.

— Кажи ми тука как те викат? Тя или той?
— Еми, ма.
— Ма?
— Да. Ела, ма. Аз не мога да повярвам, че (?)
— Искат ли консултации женски от тебе?
— Искат, обаче аз (?). Това е бъзик. Не, наистина. Колкото и страно да звучи аз наистино, който ме познава отвънка, отвътре казват че аз..за мен ще кажат – да, Инес е много строг, независимо какъв е, не се отдава.
— Не се отдава?
— Да, на ласки. Ок, ще правя любов , но не повече вече честно ти казвам, не повече от много голяма сума, но това ще се сбъднее отвън, не е тука. Тука няма как. Може, обаче цигари аз не пуша, така че какво ме интересува за цигарите. Мен ме интересува здравето. Да съм здрав, прав, понеже тука 99% от целия затвор, всички затворници нещо не знам какво да кажа. Съжалявам че го казвам но жал ми е за тях защото са момчета прекрасни, но са изостанали от света и аз им казвам вие сте толкова прекрасни момчета и хубови и харесвам дори, но няма да тръгна с вас, само като приятели без секс. Защото ме е страх от заразите.
— Е, нали има презервативи.
— Е, и то е презервативите късат, когато..
— Не си спокоен и с презерватив.
— Не, аз обичам с презерватив. Напротив, това е най-хубавото нещо да правиш, но обаче, срам ме е да кажа има и (?) и се късат презервативи. Директно. Това е.
— Тук така ли е?
— О, не знам, аз откакто съм тука в Централния затвор не съм правил, честно.
— А колко време?
— Аз почти съм месец тука. Месец някак.
— Добре, сега искаш ли да кажеш че от месец си тука и още не си харесал никой от мъжете. Така ли?
— Имам един много любим. Ще му направя реклама - обичам те зайче. Зайче се казва и много го обичам. Не знам защо. Пет години го обичам това момче. Какво ме изуми толкова не знам, а тук в затвора..Добре ако спомня някое име защо после много ми е интересно дори затворници, айде да кажа затворници, понеже аз съм затворник. Дори ние хората. А те - защо него не харесваш, защо пък не мене, разбираш ли?
— Те ревнуват.
— Има, да. Аз съм свидетел на..
— Ситуации на ревност.
— Но пак това е хубаво защо, нека да се обичат хората аз съм за, а не против. За! Обичайте се.
— Те ревнуват, ама ти избираш?
— Аз избирам, да. Харесах си един, но няма да кажа кой е, защото..
— Той знае ли?
— Не знам дали знае. Няма да кажа. Какво нататък може да го каже. Ама засега не. Защото тука има интриги - ти защо харесваш този, нали ти казах да си с мене, е, такива тука историите. А, донякъде не ми харесва, но пак донякъде ми харесва, защото никой не може да каже на другия ти защо си с този, ти защо си с този. Прави си любовта, пази се и това е.
— Добре тука бивше гадже не срещна ли?
— Не. Аз нямам доверия на мъжете понякога, защото използвачи от друга страна. Виж колко е шантаво разговора. Има и, не мога да кажа честни и симпатични има и такива които искат да си правят кеф и чао. Гуд бай! Аз не харесвам комплексарите. Харесвам истинските мъже, които са как да кажа, които са на място. Но не и комплексарите защото комлексар е този който се вживява и казва - аз чуках този, аз чуках тази, и си направих кефа. Мразя такива. Съжалявам, че го казвам.
— Добре, по какви точно мъже си падаш?
— Футболисти.
— Футболисти.
— Да. И високите мъже, не знам защо. Аз не харесвам едрите, едрите са..просто една реклама за тях в смисъл това тъпо, аз не си падам по едри, по яки. Аз си падам по футболисти, тенисисти, защото при тях истинското тяло, без тренировка.
— Еми, все пак по мускулисти си падаш, по-добре сложени.
— Не. Нежнички такива, спортни, хубави. Но не, яки не. Да усмихнат, весел, забавен, истински, да не му пука за другите, какво ще кажат, защо ходиш с та курва, с този педераст, с тоя травестит.
— Да му пука или да не му пука?
— Да не му пука, да живее живота си дори с жени, с мъже, с всичко, тройки. Какво..аз съм за..нека един човек живее както иска живота си, аз не мога да повярвам че има такива хора, няма да спомням тука в затвора. Ама, аз съм против това. Гледай за себе си и не гледай за другите.
— А мъжете какво харесват в теб?
— Мъжете в мене? Мъжете в мен харесват това сигурно, че не се правя на интересен. Но мъжете отвън не е тука. Аз си имам толкова много приятели, че аз дори не мога да повярвам, един гей колко приятели има. Аз не мога да повервям, че спечелих толкова много приятели.
— Ти като мъж се разсъждаваш тука?
— Да. Аз съм толкова много умен и хитър че..а, бе, който си харесвам, си харесвам. Директно. Който да не си го харесвам, едни приятели, пак иска да сме приятели, иска (?).
— А мъжете влюбват ли се изобщо?
— Влюбват се, как? Има двойки, които се обичат в двенайсета група и въобще по затворите. Защо? Има. Ама аз не съм от тези, не искам.
— Проституирала ли си?
— Не. Никога. Няма и да го правя. По-добре да умра от глад отколкото да отида в магистрала да направя кеф аз на държавата, на държавниците, които не дават хляб на хората. Няма как да (?) за съжаление. Предпочитам – ало, ало, среща, хотелче, плащате, муа, чао. Но на магистралата по добре да застане правителството отколкото аз, защо не?
— Ок, иначе по телефона да си договаряте за хотела.
— Да.
— Това правил ли си го?
— Да. Мога да кажа..от сърдце го казвам и истинско го казвам, че съм взимал не повече от хиляда лева. Ако не съм си занимавал с кражби, и аз тогава вече да имам пари колко щеш от един клиент постояно си взима не повече от хиляда лева. Тези хиляда лева отиват моментално, директно в магазините. За дрехи, за обувки, за грим. А какви прически съм правил да не казвам.
— Какви?
— Е, много такива скъпо платени не повече от пет стотин лева с екстеншъни, с дълги, нали къси такива искуствени. Абе готин съм. Готин съм, готини хора, готини затворници, талантливи. Нека да се покаже и по телевизията. Че вече заеквам от притеснение. Не от претеснение, понеже съм си такъв. Какъв?
— Чувствителен.
— Да, чувствителен.
— Чувствителен като мъж или чувствителен като жена?
— И като двете.
— Тука притесняват ли те или те пазят?
— Притесняват ме. Не ме пазят. Претесняват ме защото има и комплексари има и добри старшини. Вчерашната смена беше уникална. Играеше дори кючеци. Един старшина играеше дори кючек, това много ме впечатли. Как то играе кючек? Това много ме впечатли. Това означава че е готин, че е народен.
— А затворници притесняват ли те?
— Не ме притесняват, защото съм един от тях и съм много готин. Има и някои невъзпитани, но това се поправя.
— Как се справяш с невъзпитани дето те направят..?
— Еми, казвам – чао, бай, бягай да лягаш. И това е. Нищо друго. Не, му казвам – остави ми се, не си симпатичен защото ми говориш някакви тъпотии. Говори ми за живота ти, говори ми затова че си сгрешил, говори ми за това че си готин, говори ми за това че искаш да се промениш, не ми говори някакви тъпотии. Но аз пак винаги ще ги защитавам защото съм..
— Част от тях може би?
— Част от тях и в това сме взаимни.
— Как..Те ухажват ли те? Въобще бива ли затова?
— По-скоро са..може би по-скоро с детски..как да го нарече..
— Защо? Не знаят как да подходят или какво?
— Не че не знаят, просто са може би още малки. Нищо че съм под на двайсет години, на двайсет и три, четири, пет..може би пак са такива да харесват пак..нас да харесват различните, защо.
— А те всъщност как подхождат? Казват ли ти – харесвам те или сигурно..?
— Да, имал съм предложения. Имал съм дори писма, но не ги пазя, а ги ликвидирам. Защото не ми трябват, за какво са ми? Ако ми трябва този човек, ок, ще го..
— Какво значи ако ми трябва?
— Ако ми трябва този човек например който ми е писал, ще го уважа, но ако не ми харесва няма как да го уважа.
— Ти влюбваш ли се?
— Не, не се влюбвам, защото ме е страх.
— Защо?
— Нямам дъверия на мъже. Има мъже които ми харесват, наистина. Дават всичко. Страх ме е. Не мога да се влюбвам. Аз съм много добра душа, много съм чувствителен, обичам да плача за добрите неща, за изостаналите деца, за изостаналите възрастни хора, за много неща. Но за мъже, не.
— Защо?
— Защото мъжете са понякога егоисти, вживяват се в някаква роля където.. Те си мислят че всяка една птичка ще се долети до него, но същото време въобще не е така.
— Добре, кажи как..ти ми разказа за творческите планове, лични живот как искаш да продолжиш живота ти?
— Еми, мечтая като изляза..
— Мъж до теб, семейство, деца.
— Не.
— Не, ма, да и засега защото не трябва да сбъднеш мечтите ти, да имаш къща, да имаш финансови възможности, да имаш отделно място където наистина..когато имаш пари за да мислиш какво ще направиш с тях и как ще ги похарчиш и къде ще ги похарчиш и на кого ще ги дадеш и тогава.
— Ти как се виждаш като майка ама действително или като баща?
— И като двете. Един мъж когато иска да помогне на семейството си ще бъда и готвач, и перач, и майка, и баща, и всичко.
— Ти повече с женските неща ли?
— Аз повече с женските неща, да. Защото съм такъв , не мога да отричам. Фина съм, крехка съм, хубава съм. Това е животът. Животът ми по принцип е мода, красота, грим, прическа, токове, ботуши и да пиша статии, мечтая да бъда, как да кажа, или да се превърна в ролята като журналист, като автор да пиша статии да ги продавам.
— Има ли неудобни въпроси за теб?
— В смисъл?
— Ако ти беше журналист, а аз бях на твоето място.
— Ако аз бях журналист, отивам в НДК.
— Не, не. За себе си. Чакай.
— Да, да, знам. Отивам в НДК да го кажа на прес..
— Пресконференция.
— На Бойко Борисов. И би го съм питал - Господин премиер чувствате ли се в своите води? Имате ли общо с подземния свят? и защо искаш затворите да са пълни? Кой ти пречи? Благодаря на ..
— Да ви очаквам отговора.
— Да. Това бих го запитал. А аз вас ли да питам сега?
— Да.
— Бих ви питал как се чувствате в затвора и наистина има ли достойни и (?) началници които наистина си гледат работата и дават всичко от себе си и дават на (?)?
— А ти го знаеш..
— Чакай де. Да прогрессират.
— Как се справяш с обстоятелство, че още в България не приемат травеститите, гейовете?
— Ние се възприемаме такива каквито сме. Обичаме се и подкрепяме. Аз обичам тези хора.
— Добре ти за (?) къде го научи?
— То ми идва отвътре. Аз съм..от вътре.
— Вдигам телефона, изкарвам за една вечер, като спя с него хиляда лева.
— Да, случвало ми се. Наистина.
— Как?
— Ами, така. Е, то по улиците се личи кой търси, кой не търси.
— Как се личи? Как разбираш?
— Личи се. Аз по принцип, аз съм много такъв палав като се обличам като жена и като ходя из улиците нали като ходя някъде по ресторанти, барчета, дискотеки и то като ме погледна някой и аз такава си го погледна. Аз си викам то харесва ли мен? Просто интересен ли съм? Какъв ли съм? Що ли съм? Викам и аз нарочно ставам и примерно каже: Много ти харесвам, колко ти искаш? И аз му отказвам, защото в момента ме пита. Ако (?) хиляда лева, не, чао, търси си жена, не мен. И той няма някъде харесва на мене. Добре. Харесвам тебе. Готин си, ще ти дам. Дай предварително и готово. Наистина, случава се. Случвало се два пъти. Дори знам къде живее. Обаче пак той се отказа, като нали свършихме питието, така да го наречем, ми каза имаш ли приятел..аз викам – имам да..(?) печелиш още хиляда лева..викам – защо? Готино ми е да (?) така да го наречем. Викам само (?) ..той вика – да. Не мога да повярвам, има ги такива хора. Пак защо не. Нека да си забавляват. Това е нормално, бе. Кой се ражда без любов?
— Ти мислил ли си за бюст?
— Мислил съм да. Обаче се отказах.
— Така, ако имаш възможност.
— Не. Само тука силиконче на устните. Ако вече си хвана сериозен младеж, ако е готин. Е, паралия, разбира се. Вече без паралия няма как. Да, бих се подложил, защото (?) разбираш ли? Слагаш махаш, слагаш махаш. Така че..
— Само за гърдите ли си мислил?
— И за устни и за силикон тука за..
— За други не?
— И за други имам, обаче..то не е страшно..как да кажа..хора ми казват че като правиш операции не се чувстваш такъв какъв искаш да се чувстваш, нямаш вече удоволствието да усетиш удоволствието, не може да усетиш, разбираш ли? Любовта да усетиш. Когато вече имаш операция и правиш секс, не чувстваш възбуждането, така да го наречем. Така са ми казали, не знам дали е така или не.
— Бил ли си с жени?
— Много жени. Приятелки колко искаш, съученички. Има. Имам приятелки които ме уважават, има и такива които се спират искат да се запознаят с мене.
— Аз те питах в сексуално отношение, дали си бил с жени.
— А. Не. Имах предложения обаче аз не се чувствам като мъж, съжелявам. Директно казвам. Имах една приятелка, но тя е перфектна отвсякъде. Красота. Не знам защо ме харесва, може би да ми приела такъв какъвто съм. Аз не съм как да кажа, не съм я харсвал като интимно, а като приятелка съм, като две колежки все едно. Нищо друго. Обичам я много. Симона. Тя е много готино момиче, много весело, абе и красиво. Тя най-красива от град Мездра.
— Каза че не истинска любовта за пари?
— Всичко е пари, за съжаление.
— Как се чувстваш след това? Чувстваш ли се по някакъв начин по-омерзен, защото е за пари.
— Еми, да. Всяка една жена 100%, която проститутка да го кажа директно иска да намери богат мъж за да не постояно на любовна магистрал да го наречем, разбираш ли, за пари.
— Ти как си?
— Добре се чувствам, щом е за пари, тоя живот за съжаление всичко е пари да (?). Няма. Добре. Защо. Знам че ще взема пари. Знам че се гримирам, че се обличам, че си купя дрехи и имал съм и възможност и за кола дори да купя. За мене е спортна хубава, обаче аз пак нямам книжка, не мога да карам и се отказах. Имам приятели които нали могат да карат, обаче на тях нямам доверия, защото гледат да те използва.
— И ти ли си мечтаеш да намериш богатия който..
— Е, как..Аз най-много си мечтая си го намеря. Абе може и да намерил не си знаел. Така че..Има богати които харесват, да го кажа директно, гейовете. Има. Такива богати, че треперят за тях. Обаче аз още не съм си намерил късмет може би. Не знам защо. Може би съм срамежлив. Ако си хвана някакъв приятел, първата ми мечта е да финансира за клип песен.
— Каква песен ще изпееш?
— Чалга, разбира се. Аз обичам фолк. Обичам и народна естрада. Възхищавам се на Лили Иванова, на нейните песни най много. Имам ли пари и (?).
— Ти с този артистизм го докара до затвора.
— Еми, щото.
— Какво открадна?
— То пак от глад, така ли?
— Не. От простотия, от това че просто няма какво да правя. И така реших, как да кажа, да крадна. Обаче, млад съм и ще спра. Наистина ще спра. Този път..
— Ама пари или нещо друго?
— Е, пари. Защото държавата го докарва така.
— Нещо работил ли си?
— Не, не съм работил.
— Никога.
— Не съм. Какво да работя? То в държавата няма работа. Ако има работа ще работиш. Няма. Ако отидеш в чужбина, ще имаш работа. Дори да копаеш, нещо други неща. Има. Ама тука. Само протести – искаме този, искаме онзи и това е.
— Ама то е проституцията най-лесна работа.
— Напротив. Проституцията донякъде е грозна. Грозна сфера да кажа, но пак се изкрават, изкарват се много пари зависи, ако си пестелив за година може да изкараш.. Ако си в чужбина и страно да звучи четверт милион.
— Сега ако излезеш с това ли се занимаваш?
— Не.
— На какво ще разчиташ?
— Ще разчитам на ..
— На активите..
— На клиенти..
— И на продажбите..
— Еми, да. И на някоя телевизия която да..ако се интересуват книгата да..
— А ти не искаш да си светски журналист, искаш да си разследващ, така ли?
— Аз не знам кое е най-хубаво. Кажи. Кажи ми кое най-хубаво.
— Не знам, каквото искаш.
— Предаване. Знаеш ли примерно ти говоря. Примерно ако ми се даде шанс..един ден да ми се даде..един ден от някое предаване да ми се даде шанс – айде отида да снимам. Обаче аз да съм репортер..някъде..считай че това предаване ще бъде сто хиляди гледания сигурно ще има, ако не е милион. Защото аз ще задавам такива въпроси, че един журналист не може да си ги представи какви. Но зависи и темата, зависи къде, зависи про кого.
— Ако попаднеш на човек като тебе, какво..какъв въпрос ще му зададеш?
— Как се чувства в своите води и какво искаш да направиш? Какво искаш да покажеш на държавата? Обичаш ли партиите? Харесваш ли ги? Как да ги възприемаш? Против тях ли си? Гласуваш ли, не гласуваш ли? Доволен ли си от държавата? Какво ти даде тя, какво не ти даде? Доволен ли си от институциите, където отиваш? Представляваш нещо да кажеш нещо? Обръщат ли внимание, не обръщат ли внимание? Е такива някакви, много такива. Има. Има какво. Има. Ако на мен ми се отдаде един път да се превърна в репортер. Пак честно да ти казвам, ако той пак да е тука, такива въпроси ще задам на началника, че..Не знам кой ще е тогава. Добре. Примерно, ако ми се даде, значи давам най-горещите и най-черните въпроси. И искам най-откровените отговори. Наистина. Това е моята мечта. Мечтая да съм част от телевизията, като журналист, макар че нямам нали образование за това. Но ето това ти образованието тук.
— Ти къде е завършил образованието?
— (?), Мездра.
— Какво? Основно?
— Да. Обаче не е важно. В смисъл от друга страна и е важно пак да имаш двенайсети клас и давай нагоре. Важното е тука. Ако ти имаш акъл и ти работи акъла като компютер, ще се справиш навсякъде. А един лист, че си имаш диплома и си завършил, нищо не..
— Еми, то вижда че можеш да пишеш.
— Еми, мога да пиша още по-хубаво Но просто това е само така , че искам..това е само..искам да добавя книгата.
— Измислил ли си заглавие?
— Все още не. Не съм измислил още, защото първо започвам да пише дано да съм жив и здрав и всичко да е ок и никой не ми пречи и съм готов, ръката ми да не спира. Ами, замислил съм – «Досието на държавата», обаче разбрах че има такава книга.
— Не знам какво ще направиш ако много фенове печелиш? Как ще се вардиш като започват да ти харесват?
— Напротив няма да се вардя.
— Защо?
— Аз съм такъв човек, че обичам всеки да обича доброто и да обича истината. И напротив, ще се радвам. Благодаря ви, че наистина обичате това което аз казах. Благодаря ви за това че подкрепате, журналистите, това което, нали за мен в смисъл, това което исках да кажа, вие искате да промените нещо, подобни неща.
— Обращението към кой беше?
— М?
— Към кой беше обращението?
— А, обращението ми. А това беше към зрителите. В смисъл ако направя нещо добро, както каза, и ако има фенове, благодаря за това, че се излушали, чували, гледали и така.
— Благодаря ти за тоя разговор.

Вие гладахте «Ничия земя». Някъде между дебатите за или против силикона, за или против презервативите, за или против магистралата проституция имено мъжът Инес, който е твърди че е жена всъщност в нейната си откровеност каза доста истини, които другите не изговарят. Докарали сме го дотам, че да не признаваме че ценностната система достигна дъното, но не заради проблеми с полова идентификация и сексуални предпочитания. Ценностите потънаха с осознаването репликата на Инес – всичко е пари.