Здравейте зрители на Метрополис. Аз съм Милена от София. Тук хомосексуалистите са толерирани, но не бих казала, че са възприети от обществото. Даже най-голямата поп-звезда Азис, който е явен хомо си има семейство и дете, а това че изглежда по този начин се намира просто за ексцентрично.

— Знаеш какво още сложим?
— Какво?
— На златните обици.. патладжан..
— Добре.
— Васко си има идеи, да. Идеите всъщност за грима са негови.
— Хора като мен създават модата.

---

— Здравей!
— Здрасти!
— Галче, ела тук са нашите приятели от.. Ето е Галка. Това е майката на моята дъщеря.
— Здравейте!
— Здравейте!
— С нея живеем двайсет години..и сме се били, и сме се карали, и сме страдали, и сме плакали..
— Абе, всичко като хора, които двайсет години живеят заедно.
— И сме гладували, всичко сме харчили, всичко, което може да се случи на едно семейство сме го правили заедно.
— Запознахме се в една дискотека. Той беше много малък с много големи мечти.
— Аз знаех че ще стана известен. Майка ми също вярваше до един момент. Толкова се беше уморила жената да ме влачи по всякакви кастинги, конкурси. Тогаваше имах един бял пуловер за пред хора, нали за гости. Аз така още по черен, разбираш ли. Беше абсурдно. И те не ме взимаше, защото съм циганин.
— Според мене станахме приятели защото, точно защото аз го разбрах, че той е гей.
— Моите приятелки знаеха че аз съм с различна сексуалност. Знаех, че жените го приемат много по-лесно това нещо за тях не е проблем.
— Аз не търся при него любов, секс, нито той при мен. Ние си ги намираме на извън нашата връзка, нашата връзка е съвсем друго. Ние сме като брат и сестра.
— Значи ако нямахме дъщеря щяхме като две стари моми. Заедно готвим, да. Тя се научи.
— Аз ям.
— При мен не ми се налагало да крия своята сексуалност, защото на мен толкова ми личи. Какво да крия като това е толкова очевадно. Ами, аз бях много малък може би пет, шест годишен, когато отварях вратата, на майка приятелките й звънят. И те все й казвали – Георгино, да изведеш го на лекар нещо му има. Такива са тъпи. На лекар да ме заведат, а тя ме водила. Ами, тя е глупава и тя е милата. Тя ме водила на лекар да ме излекуват, че съм обратен.
— Журналистите усетиха накъде отиват нещата започнаха да го обвиняват че е гей. Майка му плачеше, ама така плачеше, обаждаше се по телефона да го пита истина ли е или не. Той казва - не бе, мамо, това е само, нали лъжи, жълтата преса. Фактически той се е затварял душата. Той се е затварял душичката. Искал е да покаже това, което не е той.
— Наистина, много е приятно да знаеш, че си много различен и се отклоняваш от масата и от всички останали от другата страна е адски самотно да си толкова различен.
— Не е могъл да се отпусна, не е могъл да облече туалетите, които му доставят удоволствие. Той само да го облече туалети усмивката му е идва до тука, вече нали чувството е друго.
— Този сутиен аз правих снощи, самичек. Че видиш че абсолютно остана да заприлича на Сандра. Усещаш ли се такова?
— Да.
— Ето. Ето така. И затова вече и някакъв нов стил.
— Дойде момента в който той каза на майка си и го каза по телефона. Тя му се разсърди на него и започна да ме звъни на мене, и да ми обяснява колко е болно как ще умре, как сърцето й, кръвното, захар вдигнала, косопад получила. Викам ти разбираш ли, че и ти да легнеш да умреш, и аз да легна да умра, и баща му да легне да умре, всички така да си налягаме и така да напълниме гробищата. Това е положението. Той е рожден такъв.
— Имаше едно предаване «Добро утро», помниш ли го? Една от новините беше в Дания разрешиха однополовите бракове. Баща ми тогава изруга изпсува и каза – о, майка ви мръсна, него вика то, който беше малко по женствен. Вика той е като жената. Собствения ми баща никой не знаеше, че сина му ще се превърне в икона на това общество. Аз се стръснах от неговата реакция. Това щеше да е реакция на всички хора, каквато и на баща ми.
— Много момчета ми пишат. Пишат ми ако не беше ти, аз нямаше да имам смелостта или какво си да облека и да отида на дискотека. Или да кажа на майка и татко дори.
— Аз не съм повярвам че Азис е такъв човек, разбираш ли? Че си пада по мъже.
— Какво? Не вярваш?
— Не вярвам, бе.
— Защо?
— То и аз съм такъв, разбираш ли? То и аз съм такъв ама не го показвам.
— Да.
— Още когато те дават мен в пример, момчетата които с различна сексуална ориентация. Те казват - Ок, обаче Азис е певец, а ти какво си? Не него му отива. Какво значи ти отива да си жив. — Хубаво е да показваш любовта. Ужасно хубаво. Аз бях в Барселона, никога няма да го забравя това, което видях за първи път мъже да се държат за ръка. Аз, на мен ми стана. Аз! Смятай на мен ми стана интересно, представят си за нормалните хора които всъщност. Това на мен някакъв страшен шок.
— В момента в който той разреши да бъде гей. Те казаха - нее, той се преструва, той това го прави за медиен интерес.

---

— Според вас Азис гей ли е?
— Ами..
— Не, според мен, това е един шарж.
— А, не знам какъв, какъвто иска да бъде.
— Аз също не вярвам, според мен също е привличане на внимание да има шум в медиите, създава някакви истории.
— Това е на българина, като му казваш нещо честно - Опа, тука има нещо.
— Той не е гей в истински смисъл, според мен.
— Той е един продукт, той се прави на интересен.
— Аз не мисля, че разбива, по скоро подтверждава някакви клише.
— Щом печели от това, защо не? Защо не го прави. Намерил е начин, има публика.
— Значи, прилича на жена, по скоро той просто прилича на някакъв поляче.
— Много от тях обясняват – Азис не може да бъде хомосексуалист, щом аз го харесвам, аз не мога да харесвам педераси. Как тогава харесвам Азис? Вече аз моментално минавам в графата не педераси, защото той харесва мен, само че той не харесва мен, те харесват песните ми.
— Да си хомосексуалист тук е малко страшно. Малко казвам, защото хората наистина започнаха да бъдат по-добри. Нещата отиват на добре, но чак толкова добре, че да ходят ръка за ръка едва ли. Не знам не мога да ти съобщи дали съм намерил истинската любов. Тя е много по-силна според мен от нормалната любов. Не, не искам да адвокатствам сега на всички гейове, но ви казвам, че е нещо страшно. Тя изгаряща. Когато два мъже се целуват ние издаваме други звуци. Дишането е различно, пишкането е различно, страстта е много по-различна. Гориш, гориш, можеш наистина ако има някакъв пламък и може да пламнеш.
— Как не е пригорял за толкова горения.
— Ама хората, ще кажат че имах сто гаджета.
— Толкова пламеци и горени.
— Пламнала сградата.
— Аз съм убеден че Господ има някакви планове за мен, няма как да няма. Аз ще прославям Божието слово след време. Може и да е звучи супер еротично в момента на фона това как изглеждам, нали. Но аз един ден може би ще захвърля всички тези дрехи и така нататък и ще се отдам може би и на църквата не знам. Може би съм някакъв месия от човешки род.