— «Пий цяла нощ».
— «Пий цяла нощ».
— Да.
— «Пий цяла нощ» в затвора е снимана?
— Почти.
— Нещо като затвор. Това..Можем да го коментираме, което е златен зъб.
— Искаш да коментираш моя златен зъб, а не нещото което като златен зъб, защото това е златен зъб.
— Не, бе, не знам дали златен зъб. Може да е някаква..как се казва.
— Коронка.
— Да.
— Ами златен зъб е, да.
— Беше ли ти болен зъба на който си е сложил златен.
— Не, сложих го умишлено.
— Това е по стара циганска традиция.
— Ами, наречи Мадона циганка. Мадона е със златен зъб.
— В Холивуд това е било модерно. Това ли ми казваш?.
— Да, адски..
— Защото аз съм снимал едни такива как се казва като (?)и така на мъжете отдясно на жените отляво.
— Не, няма някакво правило. Нали, Ванко?.
— А, това вижда ли се колеги на камера, че Васко има златен зъб. Сериозно златен зъб който ти е остана за цял живот.
— Ами, да. Ето го..
— Абе, той си е гъзар, бе, човек. Какво има на златен зъб? Уникаен е..
— Видя ли .
— Не, аз не мога да разбера. Аз не изоставам от модата или...?.
— Не, просто модата преминава много бързо скача към крайности. Ето в момента. Ако си истински модерен да кажем в Бронкс ти трябва да имаш златен зъб. Аз не съм в Бронкс, но все пак съм модерен...
— Понеже вие двамата (?) личности са омръзнали жестоко. Обичам ви иначе. И аз накарах моя екип да направят въпроси, които ви да са били интересни. Так че ще даваме по домовата книга. Някои неща могат да не ми харесват, но това е естествено е на красив мозък на моя екип. Става ли така? Ще го сложим това да се виждат. И ще кажа (?) пак на перва песен «Напий се» ужасно.
— Как изглежда човек. Искам да го видят.
— А, между другото, да..Защо смени имиджа? От един, да го наречем наш ром, ти започваш да приличаш леко на черен..черен от Бронкс.
— Ами това ми беше мечта. Да изглеждам като черен, аз харесвам черните хора, харесвам културата им по някакъв начин ако имат такава. Харесвам начина на обличане, стайлинга...
— Ако трябва да бъдем откровени например той изглежда много по-добре от всички български ръпери в момента, като визия говоря .
— Приличаш на рапер, да.
— Едно към едно.
— Благодаря.
— Визията му е перфектна.
— Малко западен надявам се.
— Василка може да (?) каквото си иска и както поиска. Тя прави нормални неща.
— Да, обаче напоследък малко е култивиран. Защото преди беще..между другото исках да те пусна както си изглеждал преди десети години.
— Какво значи култивиран? Виж го след дванайсети..
— Не култивиран, като имидж, иначе знам, че прави някакви простотии. Постепено той започва да прилича наистино на рапер от Бронкс, докато преди приличаше на ужасен така културен (?) така да го наречем. Не се засягай. Аз винаги като кажеш че се присядаш, че те засегна..
— Ти винаги си ме обиждал така че..Обиждал леко така. Лайт..
— Не, опитвах се да дефенирам това което говорят за тебе по най-приятелския начин. Между другото аз знам който ви влияе на вас двамата. Няма да ви показвам с какви обувки сте в момента, но тези двамата се влияят за дрехи от Николетта. Напоследък ходят с ето такива разпуснати езици на големи маратонки. Аз такиви имах в 90ти години и ги носих с балтон..
— С големи копчета..
— Да. Имам поздрав за вас преди въпросите. За това казвам тримата от запаса, не казвам двамата..
— Аз искам да те корегирам не тримата от запаса, а враговете знаеш как ни наричат циганина, сводника или затворника и проститутката..
— Кой е проститутката? .
— Обаче моето мнение, че ние сме тримата тенори, разбираш ли?.
— Не, това е Васко (?) е проститутката..
— Това само враговете ни ни наричат по тоя начин..
— Виж колко е готино..
— Всеки иска да ни е приятел. Всеки иска да е в нашата компания, а ти се оплакваш постояно като се съберем..
— Не се оплаквам. Интересна компания. Прекрасни сте. Просто се пазите от мене защото съм журналист. Поздрави на момчета от вашата трета половинка. Трета част на половинката.

— Имаме си най-красивата приятелка..
— Не устарявате ли постепено?.
— Ние сме като вино, колкото по стари толко по сладки.
— Ние сме като всички други хора, бе, човек. Какво значи да устаряваме?.
— Николета изглеждаше божествено тука..
— Тука наистино е много красива.
— И че всички мъжа са влюбени в нея въобще не се учудвам..
— И сега момента и ние да я благодарим, защото наистина много я обичаме и много държим на нея, бе, човек..
— Тя заминава за Пловдив. И затова не беше, това беше причината. Може би някога ще седне до вас. Кой ви свързва? Това е тримата от запаса. Кой ви свързва?.
— Виж, бе, човек..
— Не, първо, вас двамата. Кой ви свързва? Примерно, ето сега за Васко, е така, от вътре ми идват нещата да ти го объясня. Ние с него сме много близки като менталитет, като характер, като начин на мислене. (?) разликата между.. между мен и Васко знаеш ли каква е? Той си играе с нещата, а аз не. Всичко друго си приличаме исключително много, разбираш ли?.
— Той си играе с нещата..
— Не искам да бъда вулгарен в предаването ти..
— Не е обратен, иска да ти кажа, Мартине..
— Само това е разликата?
— Това е разликата. Иначе всичко другое ние сме много близки, бе, човек.
— Как запознахте?
— Ами, сигурно е било към две или две и първа или деветдесета..една твоя и негова по-точно бивша приятелка или настояща.
— Коя, коя, коя?
— Е, Виолета, бе. И на теб си е приятелка. Виолета ме запозна с Василка. Той мисля, че пееше в някакъв фолк-клуб.
— А защо Виолета ви запозна?
— Ние тогава бяхме неразделни.
— По това време живеехте заедно?
— Не, близко живеехме един до друг.
— Тя вика сега ще те запозная...Той тогава не беше Азис. Това е огромно име, разбираш ли? Това е звезда и вика сега ще те запозная с един уникален, който ще стане извънземен и аз първи момент, нали така...малко с насмешка..викам с кой ще ме запознаеш? чак пак толкова..щото наистина големи (?) и влизаме..той си го спомням си облегнал е на стената и как завъртя.
— Ти викаш нещата (?).
— Добре, Мартине, защо...
— Не разбирам, като кажеш нещата (?).
— Нещата може да е всичко..
— Разбирай го както искаш..
— Какво си мислил за него?.
— Викаме много различен. Аз не бях виждал такова нещо и вече като го чух и как пее, наистина, извънземна работа..
— А ти какво си мислил за него? Едва ли веднага (?).
— О, не, той ми се надуваше тогава.
— Аз те надувах.
— Аз харесах едно твое кожано яке, което сега е в нас.
— Сега е в теб..
— Едно яке..и казвах на Виолета ами може ли по някакъв начин да ми го подари?.
— Знаеш каква беше работата..Бях седнали после на масата и ти ми викаш що да не ми го подариш това яке?.
— Аз викам да не си ми любовница. А така беше.
— Това е скачи във въпроса на моя екип. Били ли сте любовници?
— Да кажем истината?
— Ами не знам, май време.
— Май време. Все още не съм го пробвал, но евентуално ако реша първо ще дойда пред теб и ще съобща..
— Ще дойда и се похваля, защото това е...
— Васко, не. Това искам аз първи да си кажа ти ще чакаш второ..
— Бъдъщето ви (?) от въпроси аз се притеснявам от това - дай да затвореме положението. Нали сте затворника, гея и метресата. Нали така?.
— Виж нея как..метреса...
— Нека да погледнем под друг ъгъл нещата, че сме напълно различни хора, които имат сходни интереси, еднакав начин на мислене и са много близки помежду си. Той е номер едно в български шоу-бизнес говоря ти особено в музиката.
— А може това да е пиар..да му правиш пиар. Ти между другото си малко сив кардинал ти му помагаш на него за пиара.
— На Азис? Мислиш ли че нормално е да помагаш на Азис за пиар? Едва ли не той е измислил сигурно пиара.
— Николета е притеснителна. Тя е момиче. Аз не съм от срамежливите и сам ако трябва да си правя пиар, усещаш ли?
— Тука има истинско приятелство казвам ти го мъжска работа. Тук няма такива задкулисни неща: пиари, простотии. Ние докато се забавляваме правим пиар, бе, човек..
— Абсолютно.
— Хубаво. А като няма камери също така ли сте забавни, готини.
— Даже сме по три. Умножай нещата по десет.
— Аз съм ви виждал. (?) е неговото гадже е там. Така че..Ти сега с кого ходиш?
— Не е важно..
— Без марки. Добре, Васко..Ванко. Ти какво обясняваш на децата си? Те са големи деца и какво каза как го наричаш пред тях?
— Аз примерно за деня пет пъти с него, три пъти му викам Василка, после два пъти Васко, после моето момиче. Моите деца са свикнали .
— И как обясняеш моето момиче?
— Ти какво предлагаш да се крие когато един човек...
— Не, бе, не трябва, бе. Търсим новите думи за третия пол, така или иначе...
— Ние живеем две хиляди и четиринайсата година. Мислиш ли че децатами са някакви изостанали деца в третия свят. Те много добре разбират.
— Как е Василка е за тях? Аз не знам как съществувам по тоя начин. Аз идвам от патриархалното място наречано България, срещам третия пол във...Вие го разработвате в момента. Вие го пиаризирате и аз трябва да се справя с това с дефинициите. Не разбирате ли колко е трудно?.
— Ако искаш не вярвай знаеш ли че той ми е толкова близък и постоянно се виждаме. Аз дори не си задавам въпроси че той примерно е гей или обратен. Аз въобще не разсъждавам по тоя начин, бе, човек..
— Две и първа тогава запознавате. Ти кога влизаш затвора?
— Две и трета..
— А той идва ли към теб в затвора?
— Не, не..пак теми то за затвора.
— Дали си му ходил на свиждания?
— Тайна.
— Ще ти обясня работа. На мен не ми се е било приятно дори да го поканя дойде да ме видя в тая ситуация. Аз не се чувствам комфортно, разбираш ли? Иначе Василка мислеше че няма да ми дойда на свиждания..
— Още повече, последния сериал в който се снимал...
— Тези въпроси изобщо не ми отиват, затова ще кажа че ги написала Адриана Аврамова. Тя е ново пъпълнение в нашия екип и в сайта Лентата. Тя пита..Адриана пита тя е много чувствителна, млад човек е. Звездите плачат ли? Обаче знаете ли вие един за друг за какво плачете? Ти знаеш ли за какво плаче Василка? И плакал ли е?
— Васко в моите очи казвам. Аз претендирам, че го познавам изключително добре. Васко наистина жена, бе, човек, само че изглежда като момче. Васко наистина толкова чувствителен като жена. Аз съм присътствъвал когато наистина е страдал, когато наистино му е било мъчно..
— Това е най-добрия ми приятел. Защо да го гледам по друг начин?
— Аз съм бил с него и в тъжки ситуации и бил съм в щасливи.
— Плакал ли е? За какво те питах?
— Кое?
— Плакал ли е?
— Плакал е.
— За какво?
— Не казвай.
— Няма да кажа за нищо конкретно.
— Получих пристъп пред теб.
— Аз съм виждал Васко направо..Виждал сиепелептик? Скъса си фланелата аз се прицених че може да му случи нещо разбираш ли? Той направо като епилептик.
— Любовна ли е?
— Не, изживях един момент. Драма в живота си. Просто в той момент той беше вкъщи..
— Аз даже не знаех как да реагирам в тоя момен човек. Аз мисля че нещо ще стане..
— Да, той мисли, че играя нещо, че нещо се лигавя.
— Първи момент викам да не играя нещо обаче после естествено. Няма да изпадна в подробности точно за какво става въпрос.
— Не, не..Ще ни се смеят.
— Що, бе? Нека да ви се смеяме в края на краищата. Що да не ви се смея? Вашето трио като устареете, как си представяте?
— Специално ако за нас двамата говорим аз много пъти разговаривал с него на тая тема. Аз си виждам, като един възрастен чичо, плешевял това-онова, а при него пирамидата е обърната. Значи той колкото по-възрастен става, толкова по-красива мръсница. Значи Василка ще изглежда на 55 супер мръсница..
— Васко щях да стане мил. Това е ужасно което творите с публиката, но продолжаваме на Адриана въпросите..
— Защо?
— Не знам бе човек. Много ми е странно.
— Всички хората разсъждават повечето като нас.
— Как?
— По този свободен начин.
— Те дискотеките в които аз пея е пълни с хора, какви си мислиш? Някакви които не одобряват този начин на поведение, напротив. Това са хора които общуват по същия начин по който и ние..
— Абсолютно, бе човек. А има 5% които цял живот.
— 5%! Които не одобряват искаш да кажеш, не знам дали се крият.
— Сочиш мене.
— По никакъв начин няма да приемеш новото, различното. Винаги ще му се чудиш, винаги ще си ококорен срещу него, такива хора има.
— А за Николета какво да кажем? Ти виждаш каква жена е Николета. Тя може би най-красивата в България и на 50 и на 60 Николета пак ще е Николета.
— Тука се твърди че прекалява с операциите.
— Нито една.
— Е, само гардероба .
— Гардеробата е нормално.
— Нищо друго не е пипно, бе, човек. Истинска работа..
— Аз трябва да науча новия сленг. Аз не се притеснявам кое редно кое не е редно. Обаче трябва да дефенирам нещата и разбирам че нещата са нещата. Гардероба е това което се ремонтира. Отпред е гардероба, нали? А отзад е какво?
— Задния двор.
— Гаража.
— Не знам с този разговор дали си докарам повече фенове или ще ме намръзнат.
— Имаш рейтинг повярвай ме.
— Добре.
— Това е най-важното. Нали най важното нещо да имаш рейтинг?.
— Ще имаш ония процент стандартни, които ще те наплюят. Няма нищо лошо..
— Галя Георгиева: Азис е номер едно...
— Хора всякакви, различни позиции, никой не караме на сила да ни харесват да не ни харесват.
— А с Николета как запознахте? Между другото ти сега правиш нещо което изключително като нов жанр. Правете го. И аз първо го подцених да се снимате в хотела и си говорите някакви лични неща..
— Да.
— Без оператори. Много интимно става. Един лежи, после другия лежи..
— Разбра ли какъв рейтинг напривихме?
— Почти нищо не казвате. Да, правете не лош рейтинг, виждам че биете (?). Вие не казвате всичко.
— Това е като селфи.
— Това е жанр.
— Ние го измислихме смея да твърдя с Николета. Ние сме първите. Тя е първата всъщност..
— А вие в една стая ли там спяхте?
— Да, няма да плащаме за две.
— Както се казва - какви милионери сте вие?
— Ми..не сме.
— Защо? Продаде ли от това?
— Да.
— Колко?
— Четери хиляди бройки за три дни.
— За четери години?
— За три дни и продолжават още.
— Ако бяхте бедни щяхте да сте приятели.
— Защо да не?
— Аз, колко и (?) да звучи, искам да ти кажа че между нас парите не застават в никога в нито един момент.
— Аз даже предпочитам да се общувам с хора които нямат много финансови възможности, защото те са някакси.
— А ето въпроса на Адриана много беше важно как си представяш стария Азис. Всеки ден при доктор Енчев ли ще ходиш?
— Аз ходя при доктор Николай Георгиев.
— Да, ок. Току-що пак беше реклама. Азис каквото и каже изкарва пари от него..
— Сега продолжаваш да го правиш.
— Ама ти ме питаш!
— Аз направих една грешка. Ти коригираш, после му правиш реклама..
— Ти го корегираш, кой е истински доктор..
— И какво ще ходиш?
— Ами ще ходя, защо да не ходя? Работи хубаво защо да не ходя ако не се харесвам, отивам бам ремонт. Това е. Жените могат да се ремонтират и на вас да ви е хубаво с шкафчето или какво беше? Гардероба. Ние да не можем. Защо? Откъде накъде?.
— За къде?
— Искам тука.. Георгиев моля ти се, скулите ми вече ми почнаха да изчезват малко пак да ги възстановим, защото виждаш имам вече и брада..
— Защо се върна на този имидж който ти е родния имидж? Това е родния ти имидж е в момента.
— Искаш да кажеш че приличам на циганин?
— Да.
— Еми аз винаги съм приличал на циганин. Просто преди носех грим. Сега вече не нося..
— Прилича на Леди Гага, на Пинк, на толкова много неща прилича. Сега си по готин между другото.
— Василка в момента уникал бе човек. Такава визия никога не е било..
— Това съм си аз. Аз съм без грим и без коса. Аз така съм изглеждал винаги просто с трисайт кила отгоре..
— А и от его не знаеш какво може да очакваш. Догодина не знаеш кой ще се появи..

— Пошла работа - това е коментар..
— Попита тази жена няма ли друга домакинска работа?
— Нямат бе безработни.
— Освен да влизаш да пишеш ние колко сме противни, колко сме лоши.
— Безработни какво да правят..
— Петър Георгиев: Азис е слъбак...се пише с А..
— Значи който е наш човек е неграмотен. Всеки който е наш човек е неграмотен..
— Тънко, тънко...
— Петър Георгиев твърди че Азис има по-хубави крака от жените. Забавни са..
— Прав е..
— Поздрави за Азис от Кипър. Има много положителни. Аз очаквах много повече. Какво работи Ванко? За пореден път..Иордан Славов. Ето един хубав въпрос. Задайте въпроси?
— Аз не мога да си го обясня. Всяко едно предаване аз обяснявам (?) в България (?) какво работя. Ми да питай някой политик какво работят...
— Обаче ето това се получаваме защо ви казвам тримата от запаса. Имаше 40-50 коментари и сега по 10 нови...
— Рейтинга е страхотен.
— Еми тука, да..
— Това е най-важното. Аз съм дошел да ти (?).
— Виж какво е най-важното...
— Защо ми викат гей все едно аз не знам. Аз съм го крил? В смисъл той казва нещо което аз съм казвал преди петнайсет години.
— И очакват че ще ти засегнат.
— Ами как? Аз съм ви го казвал, скъпи приятели..
— Така. Последен въпрос. Какво пееш в песента напий се от сутринта..
— За Миконос те питат. Какво пея в припева. Да, наистина не го разбират хора. Ето сега при теб ще го кажа за първи път какво се пее. Go to Mikonos! It's bomba! На английски. Отиди на Миконос е бомба. По някакъв начин така трябваше да прозвучи..
— Не, бе. Какво пееш на чае шукарие, защото беше цигански..
— Ами хубаво черно момиченце, за теб ще умра, за теб искам да живея. Някакви такива неща. Ами малка част от текста е на цигански. Някакви такиви фолклорни неща който не се кой знае какво..
— Благодаря ви много. Ще ви помоля да излезете и да прочетете абсолютно всички ужасни и хубави неща които пишат за вас във фейсбук.
— Ако можем.
— Пак ще кажа. Искам тука да има култови хора. Днеска култа Азис и Ванко са тука. За едни, разбира се, съжелявам за други може да не е. Моя култ влиза в момента. Аз бях дете когато Георги Иванов полетя в своя висок полет и Куката който всъщност наистина голям също съвременен култ. Благодаря ви. Довиждане. Внимавайте с вашето приятелство. Внимавайте..
— Исключително внимателни ще бъдем от тук нататък..
— Благодаря..