Дневниците на един пандизчия.
— При мене едно момче Жоро Варсамов се казва. Онзи роднина ли ти е Варсамов?
— Не.
— Не ти е роднина. Той е затворник. Тригодишна присъда за наркотици.
— Точно така.
— И си на свобода от март месец.
— От април.
— От април.
— Предсрочно.
— Поканих те защото много (?) влизат..да излизат повече..щяха да излизат така нерегламентирано. Показваме те кой е Шатката и кой беше другия?
— Чужденец.
— Шатката и Хосе..Чужденец. Шатката и Хосе те двамата избягаха от Софийския градски при положении че там нали през три метра има железни врати.
— През 10 метра железни сериозно заключващи врати.
— Как ти го обясняеш това? Нали ти си бил там?
— Да, бях. Ми..нямам обяснение. Нали са били на някакъв външен обект там. Оттам са избягали. От централния затвор няма как да се избяга.
— Може ли..а от централния затвор няма как да се избягаш?
— Да, това е несериозно.
— Но по принцип може да се избяга от различните обекти.
— От обектите да, защото там е по-малко охраната в смисъл едно да си в корпуса на затвора и да искаш да избягаш. Това е несериозно, просто..
— Значи да не си го представяме че те са копали така.
— Не, не, глупости. Какво ще копаят не е някакъв филм.
— А те са били на..? Разкажи ми просто.
— На внешен обект, доколкото знам са били в парната система..парнаджии и това е работа, която като работиш, избиваш присъдата по ради добро поведение или някакви други неща да го наречеме. Те са успяли да се уредят на работа и са отишили на този страничен обект, не е външен обект със сигурност защото все пак е в корпуса на самия затвор, но е на съседна сграда.
— Да.
— Явно там има някакъв пропуск в системата. Това единственото което аз си мисля.
— Да.
— И това е мое мнение.
— Не копали ли са нещо или е..?
— Не съм бил там.
— Имала колата която ги посрещнала.
— Може..не съм бил там.
— Ти самия си бил ли на ситуации които можеш да хлъснеш
— Имал съм да.
— Или да (?) ли се казва? Как се казва?
— Да избягаш.
— Да избягаш се казва. Как се живее в момента в затвора?
— Еми трудно. Никой не ти обръща внимание, там си господин никой, какъвто и да си.
— Ти как..знам едно, че си ти посягали. В смисъл покушение беше..
— Това е преди това.
— Преди това. Разкажи ми. Кой и защо?
— Нямам представа кой. Съвсем сериозно.
— Какво се случи?
— Ми..Нападали са ме пред апартамента в който живеех с цел да ме навредят, да го наречем.
— Да, а с оружие?
— С оружие беше последния път, да.
— Какво оружие?
— Пистолет.
— Чакай малко сега. Варсамов, сега за първи път се виждаме, но това е много важно какво ми разказваш, защото от тука вече започват новите филми за тебе. Между другото за Варсамов има тука други колеги, които правят филм за него.
— Да. Явно съм много интересен.
— Значи в затвора..Нали си бил в затвора?
— Да, бях.
— Ти си в затвора...пред килията или където там..
— Не, не, не..не в затвора опитете за сплашване да го наречеме.
— А къде?
— Навънка, преди да влезна въобще. Аз влезнах много изненадващо между другото.
— Беше изненадан.
— Абсолютно, да. Не съм бил на дела. Изведнаж някой решава явно не са успели да ме елеминират по някакъв начин и са решили по друг начин да ме махнат от улицете. Не знам на кой какво преча..Много ми е интересно.
— Сега ще ми разплачеш. Ти си продаваш викаш така спокойно на улицете..
— Какво продавам, чакай малко. Недей.
— Нали си имаш тригодишна присъда.
— Еми, имам, ама това съвсем не е така както изглежда нали на бял лист.
— Добре.
— Наистина не съм бил на дела. Ето сега съда в Страсбург се произнася с мнение че съм осъден незаконо, че са потъпкани човешките ми права, но това е..
— Това е някаква друга тема за някакви западни журналисти. Аз те питам примерно напоследък много щяха да бягат. Те дали са още в България Шатката и Хосе?
— Еми, може би. Нямам представа.
— Ти как би постъпил?
— Аз не бих избягал, ама те са със сериозни присъди. Сигурно си мислят че навънка...Ето аз съм свободен човек и ми е трудно да се оправя..за тях не знам.
— Докато ти беше вътре някой пробва ли се да избяга?
— Да, успешно даже.
— Кой? Разкажи ми.
— Един пич, македонец от как да го кажа.
— От Македония.
— Да, направо си тръгна.
— Как?
— Ми..В Казичене имахме един отряден, който е психолог на затвора, който..благодарение на него ни се случваха много хубави неща. Господин Гайтанджиев се казва. Поздравявам го специално. И той се грижеше много за нас що умствено развитие и благоденствие да го наречеме.
— Не разбирам, това ирония ли е?
— Не, не, не, съвсем сериозно. Човека както казах пичи..еми..изкарваше ни примерно да ритаме, правихме театрална група. Аз участвах, беше много забавно.
— Сигурно Снежанка си играл.
— Примерно, аз бях едно от джуджетата. И човека се грижеше за нас и изкарваше ни да играеме фубол, както казах по горе и този македонец явно е получил информация че го чака..чакат, доколко знам, други дебели присъди и по време на футболен мач, въпреки охраната и всички мерки за сигурност които има, просто си тръгна.
— Е, бе..кажи ми как така «си тръгна»? Изчезна като фокус или..?
— Еми, за нас изчезна като фокус, не знам.
— От килията изчезна или от футболна..?
— Не, не..от футболна игрища.
— Как станало? Разкачи оградата?
— Еми, доколкото знам в това затворническо общежитие то се води от открит тип. Не, като излизаме да играеме футбол то е примерно до линия до една оградата и като си там нали е лек режим и хора с по-малки остатаци да го наречем от присъдите са там или с по-леки провинения и желание да го избягаш би трябвало да го нямаш там защото примерно ти остават още броени месеци или примерно две години на някаква дебела присъда и съвсем не сериозно да избягаш. Поне аз лично така мисля.
— Но той явно там не му било място и той е скочил през оградата.
— Да, там е проблема, че не му е било мястото там, защото при положении че го чакат примерно десет години някъде, какво прави там? И ти леко разбереш че имаш десет години много ясно че ще избягаш от там няма да чакаш да те върнат.
— Ти си го казал това на моя екип — става дума за македонец, който избягал с мотор.
— Точно така.
— Разкажи, бе. Виж колко хубаво си го казал на моите хора до тука.
— Ми, аз не съм го видял, как да го коментирам.
— Кажи какво знаеш.
— Ми..риташе си момчето, играя си футбол, по едно время казва чао на единия вратар. «Айде, чао!» и си е тръгал и никой не е видял даже накъде. Имало някакъв мотор там чакал човек ли, мотор ли. Запалил си е мотор и си е тръгнал за Македония.
— И после не си го хванали?
— Нямам представа.
— Има ли бягство в затвора за които медии не разбират?
— Със сигурност.
— Това е много важно, защото..
— Ми..Нямам представа, не искам да създавам някакви..
— Ти сега внимаваш какво говориш.
— Абсолютно.
— Кажи ми другото. Може да се каже че повечето хора, които бягат ги хващат или може да се каже че половината успяват така (?)
— Ми..Ще го кажа по друг начин. В Казичене имахме една стена на плача, влизаш и четеш примерно Мартин Карбовски избягал от външен обект на двайсет и първи януари и хванат на двайсет и първи януари вечерта, преведен е в Централния затвор за което по принцип се дава и присъда вътрешна. Спират се твоето изполнение и става много тежек затвор за тебе.
— Това означава че ми подсказваш че повечето ги хващат?
— Деветдесет и девет и девет предполагам, че ги хванали.
— Деветдесет и девет и девет, процент ми трябваше, да.
— Еми, сигурно.
— Колко имаше имена на стената на плача?
— Бая.
— То това инициирано от затворници или ?
— На управата с цел сплашване. Влизаш в общежитието и така една стена срещу тебе.
— Забелязваш ли обаче кои хващат?
— Балъците. Тарикатите не бягат.
— Тарикатите не бягат. Има и друго че те въобще и не стигат до затвора, това забелязваш ли?
— Тарикати и политици едно и също за тебе.
— Има ли тарикати в затвора примерно айде Мартин Карбовски лежи. Тежка му е присъдата може да се обадим на някой в затвора и да му кажем доведи ни три бутилки уиски и доведи приятелката да се видим с нея на свиждане нерегламентирано горе по коридорите или някъде..
— За приятелката много трудно, но за уискито не е проблем.
— Дай да разберем докате може да стигнем в нашето нахалство да живеем добре в затвора.
— Живеем в България, всичко се постига.
— Това че кораб можеш да вкараш в затвора. Вярно ли е?
— Как?
— Кораб да вкараш в затвора, кораб.
— А, да.
— Така че не си го чувал.
— Не, не, не..не те чух.
— Кой ги вкарва такива неща?
— Хора с възможности и връзки.
— Нищо не ми казваш, все едно аз съм ченге, нали не съм.
— Мисля че всички разбират за какво имам предвид.
— Не, не е точно така.
— По принцип може и затворници да го вкарат. Има си и свиждания. Имало като вариант.
— Обръщаме въпроса.
— Аз съм надзирател в затвора. Колко може се докарам от услуги?
— Зависи какви услуги изпълняваш?
— Уискито. Не знам какво има друго. Какво има друго? Телефоните, наркотиците се вкарват.
— Телефоните са збранени.
— Момичета, до вас разказва много интересни неща, но тук в ефира той смята, че за говорене присъди не дават да ти кажа.
— Еми, да си говорим тогава. Еми, не знам колко пари.
— Аз съм (?) един човек, който си му сложихме обаче качулка за да не му се вижда лицето и той разказва много подробно.