Но предИ всИчко след осемдневното разследване на бягството от затвори у нас държавата си отвори крайчеца на устата. Не казвам про говорите, като в събота бяха обявени само наказаните и уволнените служители. Няма и до днес следА от Шатката, Мартинес и Шливат. ВчЕра обаче нов затворник избяга от сенокОс в стОличния квартал Младост. Този беглец обаче беше открит часовЕ по-късно в «Овча кУпел». Ще продолжат ли бягствата от затвора и какво куца в системата? Затова ще си говорим сега с бившия затворник Георги Варсамов и разследващия журналист Асен Иванов.

— Здравейте! Радвам се че се отзовахте на поканата ми. Вчера поредното бягство от затвора. Питам ви дали не стана модерно да се бяга от решетките? Жоро..Ти излизаш от затвора преди седмици..
— Явно е модерно. Аз често идвам да гостувам на разни журналисти и всеки път това е темата – нов избягал, нов избягал. Явно е модерно. Не знам. Може да им свалят от присъдите.
— Съгласи се че е безумно да избягаш от Казичене?
— Аз това го казах вече нЯколко пЪти. Това е несериозно. Аз доколкото знам този пич даже съм лежал с него. Два месеца му остава.
— Говорим за Шатката?
— Не. За Димитър.
— Този последен от вчера.
— Димитър Димитров се казва, да. То остава му два месеца. Не знам.
— Добре. Аз това си мислих какво може да го накара да избяга в такава ситуация. Или някое гадже го чака да кажем или той каза че е бил наркозависим доколкото чу и някаква абстиненция го подгонила.
— Еми..Най-вероятно. Някакво умствено умопомрачение.
— Добре, но самата мисъл че след два месеца ще си на свобода не може ли да те разсея да те разконцентрира или някаква друга причина се крие зад това бягство според теб.
— Ами как да коментирам човек, който не е добре с главата според мене. Как ще избягаш от Казичене?
— Колко хубаво го познаваш него?
— А, добре. Аз бях отговорник, да наречеме, на този хубавЕц. Нормално момче.
— С нещо провинявал ли се вътре?
— Не, не. Спокоен.
— Сега няма да излезе след два месеца. Поне е ясно че няма да излезе.
— Със сигурност няма да излезе. Вчера даже четох че го чакали три месеца доколко знам по закона шест.
— И той вече е в Централния Софийски затвор.
— Да, има вътрешна присъда от една до шест, а не три месеца, като четох някъде. Това е три месеца то така всеки ще бяга.
— Както се казва прецакал се.
— Той се прецакал отвсякъде.
— Три месеца за (?) нормално.
— Абсолютно. Еми..като те чакат пет години като избягаш и те хванат три месеца всеки ще бяга. И както го казвате медиите така се изнася грешна информация утре сигурно пак ще избягат. За три месеца.
— Асене, модно ли е да се бяга от затвора?
— Не знам дали е модно, просто наистина така събраха се доста случаи. Може би ситуацията такава може би стечение на обстоятелствата е довело. Но трябва да се направим много голяма рАзлика между бягството на Шатката и Мартинес и другите два бягства от Бургаския затвор и от Казичене. Това е абсолютно различни са като нАчин по който са извършени и въобще като бягства и Жоро ще се съгласи..
—Това не е бягство изобщо. За мене това не е бягство. Даже се води в интерес на истината отклоняване от обект. Това не е бягство.
— А какъв е режим на тези хора които са в Казичене?
— Еми по принцип има три вида режим при издаване на присъди: строг, общ и лек. Лекия се дава от администрация на затвора предвид това, че примерно ти си добър затворник, не създаваш проблеми, полагаш някакъв труд и примерно се развиваш като човек. Нали да се социализираш.
— Да кажем на човешки. Затворници особено в лекия режим, те отиват да работят през деня и вечер се събират да спят в общежитието.
— Да, това е привилегия да работиш защото по принцип дорИ затворническото общежитие примерно в Казичане. Началника там много хубав човек – господин Стоянов. Той има желание примерно да изкара всички на работа, но предвид това че няма работа и предвид е такива помияри които бягат от обекти и създават лош имидж на затворниците. Защото примерно преди имало преди пет години примерно във фирми, които нали наемат затворници с цел..и затвора да е доволен, нали че получава някакви дивиденти, не знам наистина не искам да правя някаква интрига и затворниците са доволни защото избиват самата присъда и взимат и заплата за това.
— А под охрана ли се кара затворника?
— Значи за този обект примерно мога да коментирам, че това се води обект на национална полиция в интерес на истината. Идва си човек които са му предложени примерно някакви хора да работят за него да го наречеме и този човек идва подписва се на портала взима тези затворници и примерно от девет до пет той носи отговорност за тях. Обаче предвид лекия им режим и всички видове привилегии които ползват и хората се държат добре с тях и всичко, което..и ти да избягаш?
— Няма смисъл.
— Няма логика. Трябва да използвам по-груба дума.
— Реално ти имаш още два месеца като този Димитър, имаш два месеца да поработиш..
— А и с работа няма да са два месеца
— Ще бъде един месец и половина.
— А излизаш всеки, аз не знам, предполагам че е бил на лек режим, значи всеки месец излизаш по два дена, на всеки празник или, примерно, администрация ако доволна от тебе, те пускат примерно за два, за три, за пет дена.
— Четверти май идва..
— Ето! Пет дена, човек..Значи като махнеш отпуски, които ще излизаш..Аз не знам. Може би иска да гледа Левски – Лудогорец.
— А сега твоето разследване за първите беглеци и това са Шатката и Мартинес. Те имали ли са право да работят извън централната сграда на затвора.
— Разследване силно казано. Това е... Направихме така репортаж по край изсказванията, тоест данните от разследване на затворническата администрация. Разбира се, попитахме дали са имали право според заместник правосъдния министр Илиян Ангелов са имали право. Това не е билО привелегия за тях. Тоест те са бИли..отговаряли са на всички условия, които би трябвало да притежава един работник който работи в парното и дорИ са притежавали такива качества за да работят вътре като шлосери, заварчеци. Имали са такива качества за да работят там. Много интересен този сценарий по който беше..който беше изнЕсен..
— Преди да го кажеш обаче, нека да видим репортажа които пуснахме в новинИте в събота. Колеги!

Развръзката в култова холивудска продукция «Изкуплението Шоушенк» в която шефът на затвора разбира откъде избяга затворника. Българската действителност е готова за подобни сценарии показа проверка на бягството от Централния софийски затвор на опасните Николай Николов Шатката и гватемалец Хосе Мартинез Гевара. Гватемалецът и Шатката работят в парната централа на затвора. На трИйсети април Мартинез разбива стена там, минава през приземните етажи, изкъртва една решетка и се оказва в двора на следственния арест.

— И в периода седемнайсет и девет минути последното забелязване на лишените от свобода в зоната на (?). Това установено от системите за видеонаблюдения.
Девет минути по-рано пред тази врата спира сив автомобил приличащ на полицейски и със синя лампа на таблото.
— Допускам, че служителът, който извершил пропускателен режим, не е отишъл да провери личната карта на..карта служебната карта, а евентуално този я показа през прозорец.
— Тоест вие не знаете кой е човек?
— Не. Човека не го знаем кой е. Бил е униформен.

Едно от обясненията за липсата на проверка е, че в този час валял проливен дъжд. В седемнайсет и трийсет мнимата полицейска кола напуска затвора, а с нея навярно и двамата беглеци. Проверка е показала, че в МВР няма такъв автомобил. Заради бягството надзирателя на КППто ще бъде уволнен, а четерима началници на затвора порицАни.

— Всяка кола, която влиза там независимо дали е на МВР, независимо дали е на съдебната охрана надзирателът отива на място, вижда документа, записва номера на колата, установява колко хора са вътре и ги пуска. Пита ги по каква работа идват вътре и ги пуска. Така е трябвало да бъде.

От затвора отрекоха информацията, че Мартинез и Шатката в нарушение са работили, като парнаджии. Въпросът е как двамата затворници са успяли да организират такова бягство и кой им е помогнал няма отговор засега. От Министерството на правосъдие обаче твърдят, че замесени надзиратели няма.

— Това, което видяхме в репортажа ти, Асен, единственно изявление на Главна дирекция изпълнения на наказанията. Мислиш ли че това мълчание, след всички тези бягства, е символ на безсилие?
— Не знам дали е на безсилие. Може би ръководство наистино трябва да зарови най-дълбоко в затворите и то сред надзиратели, разбира се. Нещо което ми направи впечатление и което обсъждахме с тебе преди това. Заместител-министър Илиян Ангелов категорично каза, че (?) за така наречени дежурства. Трябва да обясним на нашите зрители в момента надзирателите, повечето от тях работят на двайсет и чЕтири чАса нали така?
— Да, да.
— След което три дни почиват. Това е идеално за тях тъй като обясняваме го сами абсолютно човешки двайсет и четери часа работи, три дни си вършат друга работа. Имат си часпром, магазинчето каквото може да завърти. Но във крайна сметка не е нормално един човек да работи двайсет и четире часа. Той няма как да бъде абсолютно нали деян на нивО двайсет и четире часа. Това е единия вариант, втория вариант е всички целия бизнес който се върти в затворите само ако четем вестниците както се казва и да чуваме клюките, ясно е като започнем от това какво се вкарва, кой излиза да работи, къде излиза да работи, кои фирми ползват затворници за работа. Това са много, много теми, които може би наистина трябва Министерство да влезе в тях и да провери как стоят нещата.
— Ще го направят ли обаче, Асене?
— Ами..
— Има ли воля да го направи?
— Аз очаквам..
— Капацитет имат ли?
— Според мен имат. Щото наистина хора които са вътре в темата. Но според мен в момента ще има така малко недоволство сред надзирателите заради този това дежурство и ще стигне до една конфронтация да се надяваме, ще има креативност и надграждане на положителни неща.
— Жоро, на пресконференцията казаха че няма замесени надзиратели в тези бягства от Софийския градски затвор, но според теб това възможно ли е без вътрешен човек, без картица да се случи едно бягство?
— Ама, за какво му е тая картица аз това не мога да разбере? Всеки говори картица, картица. Какво може да му каже тая картица? Според мене това е недоглеждане, човек, и се възползовали явно са хитри. Видяли са вратичката къде, подготвили си нещата и си избягали. Какво ще му помогне на един надзирател?
— (?) човек който е влязал с полицейската кола
— Аз въобще не съм в час между другото, това го чувам за втори път, не знам..
— Влизат с кола, с Астра..
— Еми, добре, тук как са влезнали примерно с тая Астра?
— Ето..Ще ти кажа.
— Той ще ти обясни.
— Имаме..Сега в новините след малко ще имаме репортаж, който сме подготвили, колко лесно да се въоръжиш, като полицай. Купили сме си Астра, купили син буркан, кУпили сме си униформа, направили сме си фалшива карта, само остава да имаме един така не работащ добре надзирател и да вали проливен дъжд за да влезем в затвора. Такава и е била ситуацията.
— Сигурно. Не това е несериозно, как ще влезеш в затвора с полицейска Астра.
— Това в новините ще го видим.
— Ще гледам. Не съм гледал новинИ от пет месеци, но ще гледам.
— Значи, колкото и да ти струва абсурдно това е обяснението на проверката. Това показа проверката.
— Това показва нали казвам какво. Просто..
— Миналата седмица Ванко 1 беше тук, в петък ни гостува в «Дневен ред», Жоро, и каза че ако споделиш на някого от сокилийниците си от затвора че ще си тръгнал да бягаш, имаш такава идея, те ще ти осуетят цялото бягство. Веднага ще кажат където трябва.
— Да, и ще получат награда затова. Това са едни хубави хора, много.
— В тази връзка е прав, че трябва сам да си вършиш работата в затвора.
— Абсолютно.
— Добре, ако разгледаме версията, че Шатката и Мартинес не са избягали, а са изведении от затвора.
— Кой ги извел и защо?
— Реална ли е тази версия?
— Абсолютно, да.
— Ако има сделка..
— Еми, да..ако има сделка.
— Само ще кажа че тъй като следя историята на Шатката, която е по-интересна, не е по-интересна.
— Свързан ли е, Асене, с «Килърите-3»? Това са пернишките «Килъри».
— Той е един от свидетелите срещу «Килърите»
— Райко Кръвта.
— Бай Васо, баща му и там цялата група. Интересното е, че нито МВР, нито прокуратурата не са притеснили от това, че Шатката е избягал по най-простата причина. Неговите показания са дадени пред съдия и за тях каквото и да се случи с Шатката, те са си оправили делото. Реално, ако това наистина така, почваме да мислиме вече дали няма отговорка Шатката да бъде изведен по някакъв вариант, като благодарност.
— Жоро, може ли да са напуснали страната двамата? Шатката и Мартинез..
— Защо да не може?
— Европейски союз, свободни грАници.
— Ами ако им някой който ги извел, сигурно тоя човек е достаточно мощен да мине, както е влезнал с патрулката в централния. Сигурно за него не е проблем да си излезе и от държавата. Няма никакъв проблем там на границата не те спират всяка кола да те видят кой си, що си. Те са установили бягството шест часа след като те са тръгнали. Те за шест часа могат да отидат..
— Във Вена
— Малко и по-далече май..
— В тази връзка има ли неоповестени бягства от Главна дирекция изполнения на наказания?
— Еми, що да няма. Има.
— Само защото са опасни престъпници и двамата са казали, че са избягали?
— Не, по-скоро защото журналистите са се усетили.
— Нека да припомним това беше в началото на един дълъг празничен цикл от перви до шести май и вечерта на трийсети април избягаха те и информацията беше пусната.
— Според мене и самият ден не е избран случайно, щом е началото на празниците, вечерта преди празниците.
— Не случайно ли избран, Асене?
— Не, не, не. Сега ще ти кажа. Предната вечер е имало празненсто на италианското посолство.
— Точно. Не през дена, сутринта беше
— През дена. И те просто се възползовали от самата ситуация, а не щото е трИйсети април или двАйсет и девЕти апрИл или..
— Тука големия въпрос е, понЕ аз така си мисля, независимо от всичко щото те казват..затворите казват, че Мартинез и Шатката разбили една стена, после хОдили през някакви подземни, стигнали до една решетка махнали и се оказали в следствения арест, който е малко по-встрани от централната сграда. Откъде знаят коя стена да забият?
— Точно и аз това казвам постоянно, кой им е казвал, примерно, коя стена.
— И коя решетка ще я махнат за да попаднат точно там.
— То е значи, че има помогач от вътрешната страна на стените на затвора.
— Според мен не се е случило така.
— Как се е случило, Жоро, според тебе?
— Не знам, как се е случило. Добре, аз защо не разбия тая стена примерно да избягам? Откъде да знам отзад няма ли още една стена? Кой ще им каже тая информация? И надзиратели..казват надзиратели, надзиратели..Той, човек, откъде да знае какво има срещу тая стена. Това са глупости. Според мене просто си е тръгнал ей така. Даже чух че се издали някакви карти, минали през един пропуск да ти кажа, с служебна карта. Там по принцип, аз съм работил в централния, дават една карта която ти позволява да се движиш в корпуса на затвора.
— С помоща на кого се издават, Жоро, такива карти?
— Администрацията ги издава, ама..Чакай сега. Значи тая карта се издава на работящ, аз ти казвам каква е системата, не казвам че е така.
— Предполагаш, това е версия.
— Да, и те са съвсем, както той казва, корпуса на затвора е съвсем отделно място от това където е «Векилски» и където е следствения арест. И следвения арест не е толкова пазен, да го наречеме, колкото е в централния. Ако вие можете да влезнете в централния, да видите за каква охрана и за какво нещо става въпрос, значи ще ме разберЕте защо ви казвам, че е невъзможно. Няма как да ти помогна, човек, да избягаш от там. Там е пълно с полиция, с камери. Там трябва да подкупиш целия свят.
— Но пък бягствата са факт.
— Да, трябва да кажем, между другото, че цифрите нали официалните цифри сочат, че от две хиляди и девета година до днес са избягали седемдесет и седеем затворника отклонили, избягали всички тези варианти които има. Нали не чистите бягства както на Шатката и Мартинес от тях между другото, ти, Жоро, беше казвал, голяма част от тях ги залавят, това са абсолютен факт. Шест човека ги няма.
— Но това означава че не е прецедент бягство от затвора, особенно в България.
— Със сигурност не е, значи такива бягства аз ти казвам без да съм запознАт сигурно са две, три таван.
— Не, не са много.
— Бягство като това, това е почти невъзможно. Избяга и още един, двама да са опитали нали по такива бягства като бягства.
— И от Варненския затвор, когато настоящия шеф на дирекцията беше управител на затвора.
— Две хиляди и девета година, да.
— Той беше шеф на затвора.
— Малин Кръстев се казва момчето. Аз го познавам.
— Заловиха го в едно такси.
— Еми, случайно.
— Жоро, ти три години си излежавал в Казичене, през тези три години вертяло ли ти се в главата бягство от затвора?
— Не.
— Никога?
— Абсолютно.
— А вътре затворниците обсъждали ли се в твоя присутствие бягство?
— Първо, никой няма да обсъжда такова нещо с някой друг, те ги е страх примерно да кажат кой какво има в килията, дето се вика дали пият аспирин, дали пият стероиди, как ще обсъждат бягство. Та е кокошкарска история там, всеки топИ, всеки за някаква привилегия, а и те не получават и привилегии, но явно модерно там пак да тОпиш другия, като в цялата държава. Кой е чул, кой не е видял. Ти си виновен.
— Как привилегия можеш да получиш?
— Еми, създава се някаква интрига такава примерно, че ако аз кажа, че ти имаш телефон, два дена отпуска примерно ще ми пуснат. Което въобще е смешно, разбираш ли? Няма такъв награден. Аз съм бил година и половина там кмет. Нито един няма награден, но явно там..
— Легендите пускат..
— А и легендите друго казват, че деведесет и седем процента от затворниците са близки и с надзирателите и с управата на затвора. Има ли нещо вярно, Жоро?
— Абсолютно не. С кой да е близък? Деведесет и седем процента са неграмОтни. Как един надзирател примерно или нЯкой от управата ще е близък с неграмотен човек? Може да се влезне и да се види. Аз като кмет и съм гледал там за училището, щото сега има едни нови изисквания нали само тия дето са неграмотни да имат право да ходят на училилще нали защото (?) там стане една интрига. И съм ги проверял считай половина нямат седми класс да ви казвам деветдесет и седеем. Ок! Спестих, нали да се помни.
— И на финала с по едно изречение безнаказани ли ще се чувстват Шатката и Мартинез или ще се правят че са потънали у дън земя?
— Зависи от това как е станало бягството, разбира се. В крайна сметка според мен рано или късно ще ги хванат по един или друг начин. Тези хора не могат да живеят като фермери или като да гледат животни. Те рано или късно ще се проявят, ако са в България, ако са в чужбина вече тръгваме по други версии, които..
— Жоро, твоята прогноза.
— Еми, дай Боже да ги хванат, тогава ще видят (?). Така мисля аз, не знам. Безнаказани чак да се чувстват. Може да се чувстват безнаказани, ако державата следи за тях, иначе трябва да се..
— Допускаш и тази версия.
— Не допускам, просто коментирам. Защо да я няма всъщност? Това са версии, много. Аз не казвам, че е така, що да я няма, що примерно да не олеква друга версия, може Путин да го е взел. Де, не знам.
— Може да ги пращат в Украина
— Може да ги пращат да се бият. Такива хубави хора, там убийци ли са или какви са.
— Тема която със сигурност ще продължим и ще ми бъде приятно ако пак ни гостувате. Благодаря ви още веднаж за това участие.