Наложа - переходный глагол совершенного вида.
Значение
нало̀жиш, мин. св. нало̀жих, мин. прич. нало̀жил, св. — вж. налагам.
Личные глагольные формы
Изъявительное наклонение
Настоящее время
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | на-ло-жа | на-ло-жим |
| 2 лицо | на-ло-жиш | на-ло-жи-те |
| 3 лицо | на-ло-жи | на-ло-жат |
Минало свършено време (аорист)
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | на-ло-жих | на-ло-жих-ме |
| 2 лицо | на-ло-жи | на-ло-жих-те |
| 3 лицо | на-ло-жи | на-ло-жи-ха |
Минало несвършено време (имперфект)
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | на-ло-жех | на-ло-жех-ме |
| 2 лицо | на-ло-же-ше | на-ло-жех-те |
| 3 лицо | на-ло-же-ше | на-ло-же-ха |
Минало неопределено време (перфект)
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | с.р. | ||
| 1 лицо | наложил съм | наложила съм | наложило съм | наложили сме |
| 2 лицо | наложил си | наложила си | наложило си | наложили сте |
| 3 лицо | наложил е | наложила е | наложило е | наложили са |
Минало предварително време (плусквамперфект)
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | с.р. | ||
| 1 лицо | бях наложил | бях наложила | бях наложило | бяхме наложили |
| 2 лицо | беше наложил | беше наложила | беше наложило | бяхте наложили |
| 3 лицо | беше наложил | беше наложила | беше наложило | бяха наложили |
Бъдеще време
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | ще наложа | ще наложим |
| 2 лицо | ще наложиш | ще наложите |
| 3 лицо | ще наложи | ще наложат |
Бъдеще предварително време
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | с.р. | ||
| 1 лицо | ще съм наложил | ще съм наложила | ще съм наложило | ще сме наложили |
| 2 лицо | ще си наложил | ще си наложила | ще си наложило | ще сте наложили |
| 3 лицо | ще е наложил | ще е наложила | ще е наложило | ще са наложили |
Бъдеще време в миналото
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1 лицо | щях да наложа | щяхме да наложим |
| 2 лицо | щеше да наложиш | щяхте да наложите |
| 3 лицо | щеше да наложи | щяха да наложат |
Бъдеще предварително време в миналото
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | с.р. | ||
| 1 лицо | щях да съм наложил | щях да съм наложила | щях да съм наложило | щяхме да сме наложили |
| 2 лицо | щеше да си наложил | щеше да си наложила | щеше да си наложило | щяхте да сте наложили |
| 3 лицо | щеше да е наложил | щеше да е наложила | щеше да е наложило | щяха да са наложили |
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | с.р. | ||
| 1 лицо | наложел съм | наложела съм | наложело съм | наложели сме |
| 2 лицо | наложел си | наложела си | наложело си | наложели сте |
| 3 лицо |
на-ло-жел наложел е |
на-ло-же-ла наложела е |
на-ло-же-ло наложело е |
на-ло-же-ли наложели са |
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | с.р. | ||
| 1 лицо | наложил съм | наложила съм | наложило съм | наложили сме |
| 2 лицо | наложил си | наложила си | наложило си | наложили сте |
| 3 лицо |
на-ло-жил наложил е |
на-ло-жи-ла наложила е |
на-ло-жи-ло наложило е |
на-ло-жи-ли наложили са |
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | с.р. | ||
| 1 лицо | бил съм наложил | била съм наложила | било съм наложило | били сме наложили |
| 2 лицо | бил си наложил | била си наложила | било си наложило | били сте наложили |
| 3 лицо |
бил наложил бил е наложил |
била наложила била е наложила |
било наложило било е наложило |
били наложили били са наложили |
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | с.р. | ||
| 1 лицо | щял съм да наложа | щяла съм да наложа | щяло съм да наложа | щели сме да наложим |
| 2 лицо | щял си да наложиш | щяла си да наложиш | щяло си да наложиш | щели сте да наложите |
| 3 лицо |
щял да наложи щял е да наложи |
щяла да наложи щяла е да наложи |
щяло да наложи щяло е да наложи |
щели да наложат щели са да наложат |
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | с.р. | ||
| 1 лицо | щял съм да съм наложил | щяла съм да съм наложила | щяло съм да съм наложило | щели сме да сме наложили |
| 2 лицо | щял си да си наложил | щяла си да си наложила | щяло си да си наложило | щели сте да сте наложили |
| 3 лицо |
щял да е наложил щял е да е наложил |
щяла да е наложила щяла е да е наложила |
щяло да е наложило щяло е да е наложило |
щели да са наложили щели са да са наложили |
Условно наклонение
| ед.ч. | мн.ч. | |||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | с.р. | ||
| 1 лицо | бих наложил | бих наложила | бих наложило | бихме наложили |
| 2 лицо | би наложил | би наложила | би наложило | бихте наложили |
| 3 лицо | би наложил | би наложила | би наложило | биха наложили |
Повелително наклонение
| ед.ч. | мн.ч. |
|---|---|
| на-ло-жи | на-ло-же-те |
Причастия (отглаголни прилагателни)
Минало страдателно причастие
| ед.ч. | м.р. | на-ло-жен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-ло-же-ния | ||
| пълен член | на-ло-же-ни-ят | ||
| ж.р. | на-ло-же-на | ||
| членувано | на-ло-же-на-та | ||
| с.р. | на-ло-же-но | ||
| членувано | на-ло-же-но-то | ||
| мн.ч. | на-ло-же-ни | ||
| членувано | на-ло-же-ни-те | ||
Минало свършено деятелно причастие
| ед.ч. | м.р. | на-ло-жил | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-ло-жи-лия | ||
| пълен член | на-ло-жи-ли-ят | ||
| ж.р. | на-ло-жи-ла | ||
| членувано | на-ло-жи-ла-та | ||
| с.р. | на-ло-жи-ло | ||
| членувано | на-ло-жи-ло-то | ||
| мн.ч. | на-ло-жи-ли | ||
| членувано | на-ло-жи-ли-те | ||
Минало несвършено деятелно причастие
| ед.ч. | м.р. | на-ло-жел |
|---|---|---|
| ж.р. | на-ло-же-ла | |
| с.р. | на-ло-же-ло | |
| мн.ч. | на-ло-же-ли | |