logo
 
 

Болгарский словарь

налагам

Налагам - переходный глагол несовершенного вида.

Значение

нала̀гаш, несв. и нало̀жа, св.

1. Что. Складывать одно сверху другого. Налагам туршия. Налагам баница.

2. Что. Ставить лечебное средство на рану. Наложи раната с билки.

3. Что Ставить модель на поверхность. Налагам кройките върху плата.

4. Что. Определять наказание. Налагам глоба.

5. Разг. Кого. Бить кого-то в наказание. Наложих го здравата.

налагам се/наложа се.

1. Принуждать кого-то принять решение.

2. Приобретать известность, добиваться успеха в определенной области. Той се наложи много бързо като добър актьор.

3. Побеждать в состязании. Гостите се наложиха убедително над домакините в последната футболна среща.

4. Только в третьем лицо. Нужно, необходимо. Налага се да замина веднага.

Личные глагольные формы

Изъявительное наклонение
Настоящее время
ед.ч. мн.ч.
1 лицо на-ла-гам на-ла-га-ме
2 лицо на-ла-гаш на-ла-га-те
3 лицо на-ла-га на-ла-гат

 

Минало свършено време (аорист)
ед.ч. мн.ч.
1 лицо на-ла-гах на-ла-гах-ме
2 лицо на-ла-га на-ла-гах-те
3 лицо на-ла-га на-ла-га-ха

 

Минало несвършено време (имперфект)
ед.ч. мн.ч.
1 лицо на-ла-гах на-ла-гах-ме
2 лицо на-ла-га-ше на-ла-гах-те
3 лицо на-ла-га-ше на-ла-га-ха

 

Минало неопределено време (перфект)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо налагал съм налагала съм налагало съм налагали сме
2 лицо налагал си налагала си налагало си налагали сте
3 лицо налагал е налагала е налагало е налагали са

 

Минало предварително време (плусквамперфект)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо бях налагал бях налагала бях налагало бяхме налагали
2 лицо беше налагал беше налагала беше налагало бяхте налагали
3 лицо беше налагал беше налагала беше налагало бяха налагали

 

Бъдеще време
ед.ч. мн.ч.
1 лицо ще налагам ще налагаме
2 лицо ще налагаш ще налагате
3 лицо ще налага ще налагат

 

Бъдеще предварително време
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо ще съм налагал ще съм налагала ще съм налагало ще сме налагали
2 лицо ще си налагал ще си налагала ще си налагало ще сте налагали
3 лицо ще е налагал ще е налагала ще е налагало ще са налагали

 

Бъдеще време в миналото
ед.ч. мн.ч.
1 лицо щях да налагам щяхме да налагаме
2 лицо щеше да налагаш щяхте да налагате
3 лицо щеше да налага щяха да налагат

 

Бъдеще предварително време в миналото
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо щях да съм налагал щях да съм налагала щях да съм налагало щяхме да сме налагали
2 лицо щеше да си налагал щеше да си налагала щеше да си налагало щяхте да сте налагали
3 лицо щеше да е налагал щеше да е налагала щеше да е налагало щяха да са налагали

 

Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо налагал съм налагала съм налагало съм налагали сме
2 лицо налагал си налагала си налагало си налагали сте
3 лицо на-ла-гал
налагал е
на-ла-га-ла
налагала е
на-ла-га-ло
налагало е
на-ла-га-ли
налагали са

 

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо налагал съм налагала съм налагало съм налагали сме
2 лицо налагал си налагала си налагало си налагали сте
3 лицо на-ла-гал
налагал е
на-ла-га-ла
налагала е
на-ла-га-ло
налагало е
на-ла-га-ли
налагали са

 

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо бил съм налагал била съм налагала било съм налагало били сме налагали
2 лицо бил си налагал била си налагала било си налагало били сте налагали
3 лицо бил налагал
бил е налагал
била налагала
била е налагала
било налагало
било е налагало
били налагали
били са налагали

 

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо щял съм да налагам щяла съм да налагам щяло съм да налагам щели сме да налагаме
2 лицо щял си да налагаш щяла си да налагаш щяло си да налагаш щели сте да налагате
3 лицо щял да налага
щял е да налага
щяла да налага
щяла е да налага
щяло да налага
щяло е да налага
щели да налагат
щели са да налагат

 

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо щял съм да съм налагал щяла съм да съм налагала щяло съм да съм налагало щели сме да сме налагали
2 лицо щял си да си налагал щяла си да си налагала щяло си да си налагало щели сте да сте налагали
3 лицо щял да е налагал
щял е да е налагал
щяла да е налагала
щяла е да е налагала
щяло да е налагало
щяло е да е налагало
щели да са налагали
щели са да са налагали

 

Условно наклонение
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо бих налагал бих налагала бих налагало бихме налагали
2 лицо би налагал би налагала би налагало бихте налагали
3 лицо би налагал би налагала би налагало биха налагали

 

Повелително наклонение
ед.ч. мн.ч.
на-ла-гай на-ла-гай-те

 

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
ед.ч. м.р. на-ла-ган
непълен член на-ла-га-ния
пълен член на-ла-га-ни-ят
ж.р. на-ла-га-на
членувано на-ла-га-на-та
с.р. на-ла-га-но
членувано на-ла-га-но-то
мн.ч. на-ла-га-ни
членувано на-ла-га-ни-те

 

Минало свършено деятелно причастие
ед.ч. м.р. на-ла-гал
непълен член на-ла-га-лия
пълен член на-ла-га-ли-ят
ж.р. на-ла-га-ла
членувано на-ла-га-ла-та
с.р. на-ла-га-ло
членувано на-ла-га-ло-то
мн.ч. на-ла-га-ли
членувано на-ла-га-ли-те

 

Минало несвършено деятелно причастие
ед.ч. м.р. на-ла-гал
ж.р. на-ла-га-ла
с.р. на-ла-га-ло
мн.ч. на-ла-га-ли

 

Сегашно деятелно причастие
ед.ч. м.р. на-ла-гащ
непълен член на-ла-га-щия
пълен член на-ла-га-щи-ят
ж.р. на-ла-га-ща
членувано на-ла-га-ща-та
с.р. на-ла-га-що
членувано на-ла-га-що-то
мн.ч. на-ла-га-щи
членувано на-ла-га-щи-те

 

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-ла-гай-ки