logo
 
 

Болгарский словарь

Изселвам

Изселвам - переходный глагол несовершенного вида.

Значение

изсѐлваш, несв. и изсѐля, св.; Кого. Принуждать покидать навсегда место жития. Выселить.Изселиха жителите заради химическото замърсяване.

изселвам се/изселя се. — Оставлять место жития, чтобы поселиться в другом месте. Выселиться. Преди две години се изсели от Търново. Изселиха се в София.

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лицо из-сел-вам из-сел-ва-ме
2 лицо из-сел-ваш из-сел-ва-те
3 лицо из-сел-ва из-сел-ват

 

Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лицо из-сел-вах из-сел-вах-ме
2 лицо из-сел-ва из-сел-вах-те
3 лицо из-сел-ва из-сел-ва-ха

 

Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лицо из-сел-вах из-сел-вах-ме
2 лицо из-сел-ва-ше из-сел-вах-те
3 лицо из-сел-ва-ше из-сел-ва-ха

 

Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо изселвал съм изселвала съм изселвало съм изселвали сме
2 лицо изселвал си изселвала си изселвало си изселвали сте
3 лицо изселвал е изселвала е изселвало е изселвали са

 

Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо бях изселвал бях изселвала бях изселвало бяхме изселвали
2 лицо беше изселвал беше изселвала беше изселвало бяхте изселвали
3 лицо беше изселвал беше изселвала беше изселвало бяха изселвали

 

Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лицо ще изселвам ще изселваме
2 лицо ще изселваш ще изселвате
3 лицо ще изселва ще изселват

 

Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо ще съм изселвал ще съм изселвала ще съм изселвало ще сме изселвали
2 лицо ще си изселвал ще си изселвала ще си изселвало ще сте изселвали
3 лицо ще е изселвал ще е изселвала ще е изселвало ще са изселвали

 

Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лицо щях да изселвам щяхме да изселваме
2 лицо щеше да изселваш щяхте да изселвате
3 лицо щеше да изселва щяха да изселват

 

Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо щях да съм изселвал щях да съм изселвала щях да съм изселвало щяхме да сме изселвали
2 лицо щеше да си изселвал щеше да си изселвала щеше да си изселвало щяхте да сте изселвали
3 лицо щеше да е изселвал щеше да е изселвала щеше да е изселвало щяха да са изселвали

 

Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо изселвал съм изселвала съм изселвало съм изселвали сме
2 лицо изселвал си изселвала си изселвало си изселвали сте
3 лицо из-сел-вализселвал е
из-сел-ва-лаизселвала е
из-сел-ва-лоизселвало е
из-сел-ва-лиизселвали са

 

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо изселвал съм изселвала съм изселвало съм изселвали сме
2 лицо изселвал си изселвала си изселвало си изселвали сте
3 лицо из-сел-вализселвал е
из-сел-ва-лаизселвала е
из-сел-ва-лоизселвало е
из-сел-ва-лиизселвали са

 

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо бил съм изселвал била съм изселвала било съм изселвало били сме изселвали
2 лицо бил си изселвал била си изселвала било си изселвало били сте изселвали
3 лицо бил изселвалбил е изселвал
била изселвалабила е изселвала
било изселвалобило е изселвало
били изселвалибили са изселвали

 

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо щял съм да изселвам щяла съм да изселвам щяло съм да изселвам щели сме да изселваме
2 лицо щял си да изселваш щяла си да изселваш щяло си да изселваш щели сте да изселвате
3 лицо щял да изселващял е да изселва
щяла да изселващяла е да изселва
щяло да изселващяло е да изселва
щели да изселватщели са да изселват

 

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо щял съм да съм изселвал щяла съм да съм изселвала щяло съм да съм изселвало щели сме да сме изселвали
2 лицо щял си да си изселвал щяла си да си изселвала щяло си да си изселвало щели сте да сте изселвали
3 лицо щял да е изселвалщял е да е изселвал
щяла да е изселвалащяла е да е изселвала
щяло да е изселвалощяло е да е изселвало
щели да са изселвалищели са да са изселвали

 

Условно наклонение
единствено число множествено число
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо бих изселвал бих изселвала бих изселвало бихме изселвали
2 лицо би изселвал би изселвала би изселвало бихте изселвали
3 лицо би изселвал би изселвала би изселвало биха изселвали

 

Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-сел-вай из-сел-вай-те

 

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число м.р. из-сел-ван
непълен член из-сел-ва-ния
пълен член из-сел-ва-ни-ят
ж.р. из-сел-ва-на
членувано из-сел-ва-на-та
с.р. из-сел-ва-но
членувано из-сел-ва-но-то
множествено число из-сел-ва-ни
членувано из-сел-ва-ни-те

 

Минало свършено деятелно причастие
единствено число м.р. из-сел-вал
непълен член из-сел-ва-лия
пълен член из-сел-ва-ли-ят
ж.р. из-сел-ва-ла
членувано из-сел-ва-ла-та
с.р. из-сел-ва-ло
членувано из-сел-ва-ло-то
множествено число из-сел-ва-ли
членувано из-сел-ва-ли-те

 

Минало несвършено деятелно причастие
единствено число м.р. из-сел-вал
ж.р. из-сел-ва-ла
с.р. из-сел-ва-ло
множествено число из-сел-ва-ли

 

Сегашно деятелно причастие
единствено число м.р. из-сел-ващ
непълен член из-сел-ва-щия
пълен член из-сел-ва-щи-ят
ж.р. из-сел-ва-ща
членувано из-сел-ва-ща-та
с.р. из-сел-ва-що
членувано из-сел-ва-що-то
множествено число из-сел-ва-щи
членувано из-сел-ва-щи-те

 

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-сел-вай-ки