logo
 
 

Болгарский словарь

допускам

Допускам - переходный глагол несовершенного вида.

Значение

допу̀скаш, несв. и допусна св.;

1. Кого, какво. Разрешать, давать возможность кому-то участвовать в чем-то. Допускам до конкурс.

2. Прен. Кого. Позволять приблизиться. Допуснах я до себе си и сгреших.

3. Какво. Давать возможность чему-нибудь свершиться, позволять. Допуснах това интервю, но сега съжалявам. Не допускам свободното мислене. Допускам грешка.

4. Считать, принимать за возможное. Да допуснем, че двете страни са еднакво силни.

Изявително наклонение
Сегашно време
ед.ч. мн.ч.
1 лицо до-пус-кам до-пус-ка-ме
2 лицо до-пус-каш до-пус-ка-те
3 лицо до-пус-ка до-пус-кат

 

Минало свършено време (аорист)
ед.ч. мн.ч.
1 лицо до-пус-ках до-пус-ках-ме
2 лицо до-пус-ка до-пус-ках-те
3 лицо до-пус-ка до-пус-ка-ха

 

Минало несвършено време (имперфект)
ед.ч. мн.ч.
1 лицо до-пус-ках до-пус-ках-ме
2 лицо до-пус-ка-ше до-пус-ках-те
3 лицо до-пус-ка-ше до-пус-ка-ха

 

Минало неопределено време (перфект)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо допускал съм допускала съм допускало съм допускали сме
2 лицо допускал си допускала си допускало си допускали сте
3 лицо допускал е допускала е допускало е допускали са

 

Минало предварително време (плусквамперфект)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо бях допускал бях допускала бях допускало бяхме допускали
2 лицо беше допускал беше допускала беше допускало бяхте допускали
3 лицо беше допускал беше допускала беше допускало бяха допускали

 

Бъдеще време
ед.ч. мн.ч.
1 лицо ще допускам ще допускаме
2 лицо ще допускаш ще допускате
3 лицо ще допуска ще допускат

 

Бъдеще предварително време
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо ще съм допускал ще съм допускала ще съм допускало ще сме допускали
2 лицо ще си допускал ще си допускала ще си допускало ще сте допускали
3 лицо ще е допускал ще е допускала ще е допускало ще са допускали

 

Бъдеще време в миналото
ед.ч. мн.ч.
1 лицо щях да допускам щяхме да допускаме
2 лицо щеше да допускаш щяхте да допускате
3 лицо щеше да допуска щяха да допускат

 

Бъдеще предварително време в миналото
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо щях да съм допускал щях да съм допускала щях да съм допускало щяхме да сме допускали
2 лицо щеше да си допускал щеше да си допускала щеше да си допускало щяхте да сте допускали
3 лицо щеше да е допускал щеше да е допускала щеше да е допускало щяха да са допускали

 

Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо допускал съм допускала съм допускало съм допускали сме
2 лицо допускал си допускала си допускало си допускали сте
3 лицо до-пус-кал
допускал е
до-пус-ка-ла
допускала е
до-пус-ка-ло
допускало е
до-пус-ка-ли
допускали са

 

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо допускал съм допускала съм допускало съм допускали сме
2 лицо допускал си допускала си допускало си допускали сте
3 лицо до-пус-кал
допускал е
до-пус-ка-ла
допускала е
до-пус-ка-ло
допускало е
до-пус-ка-ли
допускали са

 

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо бил съм допускал била съм допускала било съм допускало били сме допускали
2 лицо бил си допускал била си допускала било си допускало били сте допускали
3 лицо бил допускал
бил е допускал
била допускала
била е допускала
било допускало
било е допускало
били допускали
били са допускали

 

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо щял съм да допускам щяла съм да допускам щяло съм да допускам щели сме да допускаме
2 лицо щял си да допускаш щяла си да допускаш щяло си да допускаш щели сте да допускате
3 лицо щял да допуска
щял е да допуска
щяла да допуска
щяла е да допуска
щяло да допуска
щяло е да допуска
щели да допускат
щели са да допускат

 

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо щял съм да съм допускал щяла съм да съм допускала щяло съм да съм допускало щели сме да сме допускали
2 лицо щял си да си допускал щяла си да си допускала щяло си да си допускало щели сте да сте допускали
3 лицо щял да е допускал
щял е да е допускал
щяла да е допускала
щяла е да е допускала
щяло да е допускало
щяло е да е допускало
щели да са допускали
щели са да са допускали

 

Условно наклонение
ед.ч. мн.ч.
м.р. ж.р. с.р.
1 лицо бих допускал бих допускала бих допускало бихме допускали
2 лицо би допускал би допускала би допускало бихте допускали
3 лицо би допускал би допускала би допускало биха допускали

 

Повелително наклонение
ед.ч. мн.ч.
до-пус-кай до-пус-кай-те

 

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
ед.ч. м.р. до-пус-кан
непълен член до-пус-ка-ния
пълен член до-пус-ка-ни-ят
ж.р. до-пус-ка-на
членувано до-пус-ка-на-та
с.р. до-пус-ка-но
членувано до-пус-ка-но-то
мн.ч. до-пус-ка-ни
членувано до-пус-ка-ни-те

 

Минало свършено деятелно причастие
ед.ч. м.р. до-пус-кал
непълен член до-пус-ка-лия
пълен член до-пус-ка-ли-ят
ж.р. до-пус-ка-ла
членувано до-пус-ка-ла-та
с.р. до-пус-ка-ло
членувано до-пус-ка-ло-то
мн.ч. до-пус-ка-ли
членувано до-пус-ка-ли-те

 

Минало несвършено деятелно причастие
ед.ч. м.р. до-пус-кал
ж.р. до-пус-ка-ла
с.р. до-пус-ка-ло
мн.ч. до-пус-ка-ли

 

Сегашно деятелно причастие
ед.ч. м.р. до-пус-кащ
непълен член до-пус-ка-щия
пълен член до-пус-ка-щи-ят
ж.р. до-пус-ка-ща
членувано до-пус-ка-ща-та
с.р. до-пус-ка-що
членувано до-пус-ка-що-то
мн.ч. до-пус-ка-щи
членувано до-пус-ка-щи-те

 

Деепричастие (отглаголно наречие)

до-пус-кай-ки